Актьорът Филип Аврамов в ОТКРОВЕНО ИНТЕРВЮ: Който не гласува, да плаща глоба!
С парите от негласуващите ще построим "Хемус", ще напълним хазната
Кой е той?
Филип Аврамов е роден в София на 9 септември 1974 г. Завършва през 1997 г. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" със специалност "Актьорско майсторство за драматичен театър" в класа на проф. Енчо Халачев. Участва в редица филми и сериали, като най-популярните са "Чичо Коледа", "Голата истина за група Жигули" и ситкомът "Домашен арест".
През лятото Фицата реши да смени малко попрището и от сцената да се опита да влезе в парламента. Заедно с колежката си Мая Бежанска учреди партия "ПЪН".
- Г-н Аврамов, в изборния ден 27 октомври качихте видео в социалната мрежа от секцията ви за гласуване. И споделихме, че пускате празна бюлетина, защото ви няма в списъка. Като човек, който има намерение да влиза в политиката, направете една дисекция на изборите.
- Хората в България, които дават своя вот напоследък, гласуват негативно. Това е проблемът. Никой почти не гласува, защото иска еди-кой си да управлява. За дисекция не можем да говорим, защото тези избори бяха с една ясна цел - жестока борба между две партии, които се разделиха, да се види кой ще има повече и кой е купил повече.
На бюлетините вече има куп партии - едни са разпознаваеми, други нови и не чак толкова известни за мнозинството. Но все пак трябва да се направи така, че хората да гласуват. Дори имам предложение.
- Какво е то?
- Да не гласуваш също е избор. Всеки, който го прави обаче, да бъде глобяван с по 100 лева. Пак казвам - това пак е избор. Дори е записано в закона, но никой не го спазва. Не мога да разбера защо. Така може да се пълни хазната. Тогава няма да мислим колко ще излязат следващите избори. Да се удържат тези пари.
На едни от последните парламентарните избори опцията "не подкрепям никого" имаше близо 90 хил. гласа. Или обърнато в проценти - 4,6 - тоест с този вот ще влязат в парламента.
Всеки, който не гласува, казва, ама то и да си дам гласа, нищо няма да се промени. Окей. Ама тогава поне да се мисли за бюджета в хазната. Да влязат още повече пари. Така някой ден, дай боже, да се свърши тази мъка като с магистрала "Хемус" - 50 години. Средствата ако не за избори, да се пренасочат към строежа на века.
- Вярвате ли, че това може да се случи?
- Това не зависи от мен. А от други хора, които приемат закони.
- Експерти, анализатори и прочие веднага започнаха да чертаят пътя как България може да има редовно правителство. Вие смятате ли, че има шанс това да се случи?
- Не виждам консолидация на много хора, които да направят правителство. Опозиционни сили искат да вземат властта. Малките партии искат да бъдат съдници на т.нар. големи партии. Което е много смешно. Една партия иска да вземе вътрешното министерство. Няма да й назовавам името, за да не й правя реклама. Лидерът й ги говори едни... Какво ни кара да мислим, че ще има правителство?!
Избраните за парламента само се обясняват, дебнат се. Ще се хванат в нещо лошо и ще имаме чудесен пример за предсрочни избори. Държава буксува години наред по този начин.
Не е евтино да си демократичен, щом сме тръгнали по този път, трябва да извадим пари и да плащаме. Няма как да има кабинет, каквото и да си говорим. Така поне мисля аз. Моята прогноза е, че през пролетта отново ще ходим до урните.
- Тогава ще видим ли вашата формация ПЪН в листите?
- Готов съм. Набираме членска маса. Трябват ни 2,5 хил. подписа, за да можем да влезем в листите. Говоря постоянно с хора. Ако не стане за следващите, за по-следващите. И без това сме влезли в една спирала от избори. И през няколко месеца трябва да гласуваме.
- Вече много популярни личности, които българите познават я от малкия екран, я от сцената като Етиен Леви, решават да основат партия. Това добре ли е?
- Хубава е идеята и на Етиен. Нека има повече партии. Както наскоро моя приятел Ути Бъчваров ми казва: "На пазара предлагат само домати, краставици и чушки. Когато обаче има един по-пресен плод, веднага ще ти привлече вниманието". Така винаги ще има алтернатива за българския избирател, което е добре.
Няма лошо хората да правят партии. Не е сложно. Сигурно ще бъда критикуван, като се явя на изборите, че отвличам вот от други партии. Но това не значи, че крада. Искам хората да има за кого да гласуват. Аз не познавам политици лично. Само по телевизията съм ги виждал. От години говорят, предизборни обещания и т.н. Но какво се случва? Нищо. Едно от всичките не е спазено. И затова трябва закон. Когато лъжат, трябва да понесат последствията и когато не се случи, ще се оправим.
Едно време как е било в Рим. Сенаторът като каже нещо и то не се случи, глава му пада. Тук чия глава е паднала?