Отец Иван Янков от Сливен: Гробища стават джунгли

Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите 

КОЙ Е ТОЙ

Отец Иван Янков служи в храм "Света Троица" в сливенския квартал "Речица". С духовника разговаряме за днешната Архангелова Задушница. Тя е третата за тази година. Задушниците са сред най-значимите църковни празници - време, когато отдаваме почит на нашите починали близки. Какво представлява църковният празник, какво се прави и какво не, почитаме ли достатъчно добре покойните ни близки и каква е ситуацията с поддръжката на гробищата в малките населени места - четете в следващите редове.

-Днес е Архангелова Задушница. Какво трябва да знаем за нея, отче?

- Общо Задушниците са три през годината. Последната е в седмицата преди Архангеловден и е известна като Мъжка, или Велика задушница. В миналото този ден е бил посветен на почитта към загиналите мъже във войните. Освен традиционното почитане на починалите близки и роднини на този ден се отдава почит и на ангелите, защото според християнството те играят важна роля в живота ни. Всеки човек има свой ангел, начело с Архангел Михаил, който се смята за техен водач. Михаил пази душите и ги защитава от злото. Затова на този ден се оказва почит на него и на останалите ангели, които са подпомогнали душите на нашите близки да извървят своя път.

- Какво се прави на днешния ден?

- Почистват се гробовете и се палят кандилата още в петък вечер. Да се покаже по този начин, че покойният не е забравен и се почита. В самия ден се вика свещеник, който прочита заупокойна молитва на гроба. По стара традиция главата на семейството прелива червено вино над съответното място на гроба, където трябва да е главата на покойника. В повечето случаи това се прави от най-възрастната жена в семейството. Освен традиционното раздаване на варено жито и обреден хляб на някои места в България се раздава сол и брашно между близките и съседите. Причината за това е, че чрез тях се пречиства починалото лице от натрупаните му грехове.

- Какво не трябва да се върши?

- Ако подавките се оставят на гроба, кучетата и котките ги разхвърлят. Много години се борех с това нещо и накрая се отказах. Те са предназначени за живите, които да си спомнят за него. Има една категория хора, които няма на кого да дарят своите подавки - плодове, сладки изделия, храна. Пръснати са в далечни градове и села. Скъсана е връзката със семейството и роднините. И тогава мнозина решават оставят подавките на гроба - поне за котетата да има. Мога да си представя в чужбина какво е - роднините им са погребани в България, а те често не успяват да се приберат. Отиват в едно кафене и черпят кафе или чай според тамошната култура за Бог да прости. Става все по-сложен светът.

Имал съм случай да прочета дистанционна молитва на 40-ия ден на родилка и бебето след раждането, които са в чужбина. Там няма православен храм и свещеник. Свещеникът е оставен сам да преценява дали може да се направи подобно нещо, защото няма единно решение за това. Църквата сякаш игнорира тези нови обстоятелства, които животът ни поднася.

- Отговорни ли са близките към гробовете на своите покойни роднини? Или все по-често виждаме буренясали и занемарени площи около вечните им домове?

- До няколко години след кончината ги поддържат и правят паметници в над 90% от случаите. Но като минат 10 години, по-възрастните хора се загубват, а след тях по-младите занемаряват. Ако държавата не влезе в ролята си на стопанин, става все по-плачевно положението. Има места, на които гробищата са като гора. Стават същински джунгли. В по-големите градове гробищата се поддържат, но в селата е плачевно. Масово там останаха главно възрастни и немощни хора. Общината трябва да полага повече грижи, ако трябва, данък трябва да се плаща. Когато 5000 души платят 10 лв. в годината, това няма да им натежи, но това ще бъде ресурс, който да се използва с тази цел.

- Една мисъл на Георги Марков е актуална и значима и днес, и утре. Тя гласи: "Живите затварят очите на мъртвите. Мъртвите отварят очите на живите". Споделяте ли я?

- Абсолютно е така!

- Любовта към ближния и смирението като че ли се позагубиха сред политически и църковни страсти и скандали, сред хляб и зрелище, които всекидневно ни заливат. Така ли е?

- Не, не са се загубили. Вярно е, че се превръщат в етикет, изпразнен от съдържание, който кичим като медал. Двуличието и лицемерието винаги са битували в обществото. Но неспокойните умове - нашите будители, които чествахме точно преди Архангелова Задушница, винаги ги е имало. Иначе всичко ще стане блато. Борбата със злото ще бъде до края на света.