Проф. Николай Овчаров: Не знам дали има митични същества в България
Бедни изграждат град на хобити от руините на култови сгради
КОЙ Е ТОЙ
Проф. Николай Овчаров завършва история в Софийския университет. През 2003 г. става професор в Славянския университет в Москва. Провеждал е експедиции в Русия, Гърция, Турция, Грузия, Сърбия, Черна гора. Изнасял е лекции в Илинойс и Кълъмбъс в САЩ, както и в Карловия университет в Прага. Професорът е автор и на текстове за широка аудитория като "Разказите на Българския Индиана Джоунс". Една от най-известните му находки е древният град Перперикон.
- Проф. Овчаров, навлизате в активната кампания на археологическия сезон, докъде стигнаха мащабните проучвания?
- Както е известно, ние работим по специална програма за пет приоритетни обекта в страната. Става дума за Хераклея Синтика край Петрич, Мисионис край Търговище с великолепните запазени крепостни стени, Рациария - римската легионна столица край Видин, Провадия – Солниците, и Перперикон, където ще продължим работа до 15 ноември. Разбира се, финалните резултати предстоят. Имаме още цял месец работа, но вече имаме огромни разкрити нови площи в Южния квартал. Преди месец и половина обявихме за много интересните олтари, за кървави жертвоприношения от римската епоха. Излезе още един храм от римската епоха, за който тепърва ще разберем за какво става въпрос. В момента работим по най-горните пластове. На Перперикон, както на всеки археологически обект проучванията започват отпред назад. Т.е. първо изследваме най-късните периоди.
- Наскоро обявихте, че сте открили "квартал на хобитите" на Перперикон. За какво става дума?
- Това е от периода XIII-XIV век. Тези антични сгради, за които казах преди малко, в Южния квартал, са били изоставени към IV-V век и са се разрушили, камъните са се разпаднали. През XIII век на тези места са създадени кварталите на Средновековния Перперикон. Естествено крепостта се е намирала в най-високата част, там е бил замъкът, но в южната част, която е била буквално в руини, е създаден този квартал. Именно него наричаме "градът на хобитите". Разбира се, това е само едно сравнение.
- Какво точно имате предвид под "град на хобитите"?
- Става дума за това, че в руините по-бедните хора са си направили така наречените полуземлянки. Наричат се така, защото нямат зидове нагоре, а завършват с примитивни конструкции от дърво, покрив от слама и пръст, точно по начина, по който по-късно Толкин ги описва в неговите книги.
- Как направихте паралела с Джон Толкин?
- Естествено, ние всички знаем, че "Властелинът на пръстените" изцяло стъпва върху скандинавската и англосаксонската митология. Но след като представих тези жилища от Перперикон, намерих много интересни изследвания, в които се оказва, че Толкин, когато пише прочутата си книга, стъпва върху своя опит от 1929 година. Тогава участва в разкопки на старо римско селище в Средна Англия. Знаем, че римляните завземат британските острови, но III-IV век ги напускат. По-късно англосаксонците си правят свои къщи по същия начин, по който виждаме и ние тук оформените полуземлянки. Това нещо е предизвикало Толкин да създаде жилищата на хобитите. Това беше причината за моето сравнение. Исках да покажа на хората как са изглеждали тези жилища през Средновековието. Ако не поясним по някакъв начин образно как са изглеждали нещата, хората ще виждат само купчина камъни. Много е важно да могат да си представят как са изглеждали нещата на Перперикон в различните епохи.
- Какво открихте в тях?
- В тях е живяло цялото семейство - мъжът, жената, децата, бабите и т.н. Някой път се учудваме как в тези къщички, които са били с квадратура между 15 и 25 кв. м, са живеели толкова много хора. Буквално вътре са правили всичко. Намираме хромилите за мелене на житото, сечивата, с които са си служили - ножове, огрибки за тестото, сърпове и други подобни. Т.е. абсолютно всичко са правили вътре в тези къщички.
- Как са изглеждали домовете?
- Вътре са си ги разчиствали. Правели са си най-често от една стая, в която е живеело цялото семейство. Целият Южен квартал на Перперикон е бил с подобни жилища. Много от тях са изчезнали, но на няколко места са се запазили. Това, което показах, е един такъв сектор с около 10 такива къщи, които са много добре запазени. Между тях има нещо като улици. Представляват едни проходи от по метър и половина широки, по които хората са преминавали от една към друга къща. Това са били бедните квартали на Перперикон, който е бил един много голям град. Изчисляваме неговото население на около 5000 души в началото на XIV век. Имало е и болярска част на върха, и замък, в който е живял архонтът, който е управлявал областта. Това е нормално за всеки един период, но в Средновековието социалното разделение е било особено видно.
- "Хобитските къщи" имат ли нещо общо с ръста на хората, които са живеели в този период?
- Не, нищо. По принцип има разлика между ръста въобще на съвременните жители и тези от XIV век. Антрополозите са изчислили, че за тези 600-700 години не само в България, а в цяла Европа акселерацията е достигнала до около 15-20 см. Т.е. хората през Средновековието като цяло са били по-ниски, отколкото днес. Това е съвсем нормално. Около XIX-XX век човечеството израства на ръст. Разбира се, и тогава е имало гиганти, високи по 1,80-1,90 м, но те са били много по-малко, отколкото днес.
- "Градът на хобитите" близо ли е до олтарите от III-IV век и свързани ли са по някакъв начин?
- Да, едно върху друго са. Тези жилища от XIII-XIV век са направени от руините именно на старите антични сгради, които по това време вече не са съществували. Хората даже не са знаели за какво става дума, когато са започнали да си правят тези къщички. Виждали са един склон, целият покрит с развалини.
- Има ли други подобни "квартали на хобити" на наша територия?
- Аналогии на тези жилища се откриват близо до началото на XX век. В Северна България има такива полуземлянки, които ги наричат плевни или хлевни. Те са много подобни на тези от Перперикон. Между другото има известен практичен смисъл в правенето на този тип жилища, защото, когато покривите са направени с пръст и слама и са вкопани в земята, до голяма степен се използва земната топлина. Интересното е, че в тези землянки много рядко откриваме печки, което ни навежда на мисълта, че местните действително са използвали топлината от земята или някакви преносими уреди тип мангали с жар, с които са се отоплявали.
- Вярвате ли, че по нашите земи са бродили митични същества?
- Не мога да кажа. Факт е, че хобитите са измислени същества от Толкин. Между другото съм бил в селището в Нова Зеландия, където е мястото за поклонение на всички почитатели на "Властелинът на пръстените". Там тези къщички са направени приказно. Във филма са разкрасени, вратите им са цветни. Тук не е имало нищо подобно. Опитвам се да покажа малко по-нагледно как са изглеждали жилищата през XIII-XIV век на хората, защото, ако им покажа само руината, нищо няма да разберат. Идеята е да си представят как горе-долу са изглеждали.
- Какви са следващите цели, които поставяте пред себе си?
- На Перперикон работим по програма. Тази година е юбилейна - 25-а от началото на мащабните проучвания, които започнаха. За това време напълно разкрихме Акропола на Перперикон, който е напълно разкрит и социализиран. От 2016 г. работим в Южния квартал, за който говоря, там се разкри тази голяма 40-метрова базилика от V-VI век, 5 езически храма. Според нашите виждания Южният квартал е свещеното пространство. Първо през езическия, после и през християнския период. Тук откриваме сгради, свързани с култа чак до XIII век, когато става градът на бедните. Идеята е да се разкрие пространството между голямата базилика и Акропола, което се опитваме да направим тази година, не знам дали ще успеем напълно. Днес Перперикон има абсолютно нов вид - с пътеки, алеи, реставрация на базиликата и много други подобни неща. През ноември предстои разкриването на тези неща и кандидатстването за следващите европейски програми, които ще бъдат изпълнявани занапред. Предстои да разчистим. Излизат още два олтара, но те ще бъдат обявени малко по-нататък, защото още не сме ги разкрили напълно и не знаем за какво точно става въпрос. Предстои и премахване на тези хобитски жилища, за да видим какво има под тях.