101-годишната баба Кипра чете без очила

Уникална житейска съдба на едно изселено момиче

Цар Борис дойде на полето, поговори с мен и ми остави пари на мотиката, спомня си столетницата

 

Добромир ДОБРЕВ

Кристиан ИВАНОВ,

наши пратеници във Велинград

Макар че тази година отпразнува сто и първия си рожден ден, баба Кипра Белухова от Велинград чете вестници, без дори да слага очила. В това се убедиха репортерите на "България Днес", които достолепната дама посрещна с гостоприемство и усмивка на лице в своя дом. С нея бе и дъщеря й Мария, която се грижи за майка си. Приемат ни в китното и спретнато дворче на къщата си край една от централните улици в родопския град.

Баба Кипра, пременена с риза, виолетова жилетка и черна пола, веднага вади кутия с бонбони. Приготвила е и купички с ядки, натурален сок. "Много обича гости", признава щерка й, а вълнението у възрастната жена се усеща в добродушния й поглед и протегнатите ръце. Подканва ни постоянно да се почерпим. Когато й подаваме актуалния брой на "България Днес", се радва и възкликва: "Ооо, какъв хубав вестник, сега ще имам да се занимавам 2-3 дни с него."

 

Баба Кипра по документи е родена на 13 май 1924 г., но реално се е родила година по-рано. Затова и тази пролет е било честването на вековния й юбилей.

"Навремето са били размирни години и документите често се губели. Баща й не записвал децата с точни дати, а се знаело, че тя се родила по Ивановден, онова - по Димитровден, и така... Никой от тях не си знае истинските дати на раждане", споделя дъщерята Мария.

Не са запознати и откъде произлиза фамилията й Белухова, но се майтапят, че вероятно някоя баба от фамилията им е била с бели уши. 

Когато баба Кипра била малко момиче, ги изселили от родното им село Горно Броди, което след Първата световна война попаднало на територията на Гърция. Това е най-голямата й болка и до днес и постоянно се връща към онези спомени. Родителите й зарязват всичко там и вървят 6 километра през планината нощем до българската граница. Имала по-голям брат Лефтер, който също е раждан там. Иначе общо са шест деца на родителите си. Но в семейството приели и две бездомни сирачета, които намерили край пътя изоставени, докато бягали. Баща им бил убит, майката починала от болест.

"Татко опъваше една голяма черга и ни натъркалваше като тикви всички осем деца на нея да спим", спомня си баба Кипра за най-ранните детски години. 

"Бежанци сме. Изселиха ни от Гърция от село Горно Броди. Баща ми навремето бил тежко ранен, всички избягали, а той попитал дали може да остане. Гърците му отговорили: "Теб българска майка те е родила, махай се!" Наричали ни гагаузи."

А селото имало над 2000 български къщи, 3 църкви, 3 училища. Като планинско село голяма част от населението се занимавало най-вече с овцевъдство. Имало е също леярни за желязна руда, звънчарници, самокови, воденици. Там е била и единствената епитропска школа за църковно пеене в цяла Егейска Македония. Любопитно е, че именно от Горно Броди са корените и на популярния български лечител Петър Димков. Баща му Иван е свещеник в селото, а майка му Екатерина - лечителка там. Именно тя му диктувала рецепти за билколечение и от ранна възраст го запознавала с народната медицина. 

През 1918 г., към края на Първата световна война, без видима причина гръцката артилерия бомбардира и подпалва Горно Броди, което става причина много от семействата да го напуснат. След излизането на Декрета за националните гръцки имена и гражданство през 1919 г. малцина от българите се погърчват. Повечето бягат от домовете си, които впоследствие били обезлюдени след гоненията.  

Кипра и семейството й се заселили в село Брезница, Гоцеделчевско. Чак 25 години по-късно се среща отново за първи път с леля си, която остава на гръцка територия. През 1956 година Кипра отива във Велинград и се устройва там. По селата е работила в ТКЗС-тата, след това е домакиня. Баба Кипра днес се радва на две внучки и трима правнуци. Най-големият е на 20, а правнучките - на 7 и на 10 години. 

Преди 5-6 години дъщерята и внучките завели баба Кипра до родното й село, за да се докосне до корените си. Днес то носи гръцкото име Ано Вронду. Намира се на 35 километра от Серес в малка котловина между планините Шарлия от запад, Черна гора от североизток и Сминица от юг, на 1060 метра надморска височина. Така и не намерили родната й къща. Отдавна всичко било опожарено и разрушено, а младите жители там днес нямат спомен за онези времена. Гърците умишлено заличавали с годините българската памет и история.

Екатерина, майката на баба Кипра, пък им разказвала семейни предания как по време на турското робство са затъмнявали умишлено прозорците вечер, да няма светлина. "Притропат конете, дойдат турците. От страх българите са водели и криели малките момичета, 14-15-годишни, да пренощуват в някаква пещера в края на селото, за да не им ги вземат. Също така са им цапали лицата с боя, за да са грозни и да не им личи възрастта", предава родовата памет баба Кипра.

Една от най-незабравимите срещи на баба Кипра и до днес остава тази с цар Борис III.

"Бях момиче, преди да се омъжа, цар Борис III много често идваше на лов из Пирин в околностите на Брезница. Копаем си ние на нивата и изведнъж царят се появява от гората. Излиза с униформата, шапката с перцето, а около него целият антураж", спомня си и до днес столетницата. Цар Борис поздравил отрудените жени на полето: "Добър ден, как сте, как живеете?". Поговорил си с тях и когато си тръгвал, оставил на всички на мотиките равна сума пари. 

Единственият съпруг на Кипра също носел името Борис, но починал преди 15 години. Възрастната жена споделя, че било хубаво и по времето на Тодор Живков. Лично присъствала на погребението на комунистическия лидер Георги Димитров. Мария е водила 101-годишната си майка да гласувала дори и на последните избори за парламент миналата година. 

За нейното дълголетие няма тайна. Всичките й братя и сестри били дълголетници. Дъщеря й Мария признава:

"Тя не е от тези, които спазват някакъв хранителен режим. Хапвала си е всичко, живяла си е като нормалните хора. Цигари и алкохол не е употребявала. Е, казвали сме й да глътне една ракия за блясък в очите някой път и дотам. Животът й не е бил чак толкова спокоен, но тя е уравновесена и до днес. Сега си живеем двечките скромно, но щастливо", споделя дъщерята с усмивка. Гледат си градинка, цветя и няколко овошни дръвчета. Баба Кипра понякога взема мотичката, за да чопка по двора.

Тази година по случай официалния й 100-годишен юбилей кметът на община Велинград д-р Костадин Коев с възхищение от духа на столетницата й поднесъл цветя, както и специално изготвен плакет, който баба Кипра с гордост ни показва. Във Велинград оказва се, днес живеят общо четирима столетници - един мъж и три жени. 

Желаем на баба Кипра още дълги години да посреща внуци и правнуци със същата блага усмивка!