Кирил Божков, пожарникар от Сандански: Костенурките, таралежите и зайчетата са най-уязвими при пожар
Да видиш оцеляло в огъня животно, ти дава сили да продължиш
Кой е той
Роден е на 25.06.1998 г. в гр. Сандански. Завършва професионална гимназия "Яне Сандански" с профил математика и интензивно обучение на английски език. Висше образование получава в Академията на МВР със специалност пожарна и аварийна безопасност. Учи магистратура, специалност "Пожарна и аварийна безопасност". В момента работи като инспектор ПБЗН в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението - Сандански".
- Г-н Божков, наскоро събудихте възхищение в цяла България, след като спасихте костенурка при гасене на пожар. Снимката обиколи социалните мрежи и стана вайръл. Разкажете при какви обстоятелства я намерихте.
- Бяхме на терен над село Кърпелево. Слизахме по едно дере, за да ограничим пожара в Малешевската планина. Докато вървях с моите колеги, забелязах костенурката в една дупка. По принцип костенурките имат навика да изравят дупки и да опитват да се самоспасяват, да се скриват навътре в дупката. Когато я видяхме, я извадихме навън. Веднага си изкара главата и й дадох да пие вода. В този момент колега ме снима напълно непринудено. Може би най-малкото един ден е стояла костенурката в дупката. Слязохме да гасим пожара и по-късно се върнахме - тя още беше до дупката. Около нея всичко беше обгоряло, сигурно нямаше да оцелее, защото нямаше и какво да яде. После я носихме по дерето към 1 километър. Трябваше да слизаме надолу към село Микрево. Сложихме я в камиона и когато слизахме да го пълним, я оставихме на безопасно място, за да не се окаже пак в огнения капан.
- Снимката с костенурката беше придружена с посланието "Всеки живот е важен" и "Когато правиш добро, дори и да е малко, никога не е напразно". Така ли смятате?
- Да, като взех костенурката, точно това ми мина през главата. Всеки има право на живот. На приятели и доброволци казвам, че когато се борим с такива стихии, се случвало да не спим с дни. Това е малка победа - да видиш живо същество. Дава ти сила да побеждаваш.
- Случвало ли ви се е и друг път да спасявате животни?
- Да, най-вече костенурки и таралежи. На тези животни им е по-трудно да избягат от пожара, ако не им помогнем... Тези дни засякохме сърни в Славянка, но те имат възможността да се спасят по-бързо. В Малешевската планина спасихме 3-4 костенурки. Имаше и такива, които бяха изгорели в огъня. Беше тъжна картина, защото не са имали шанс да се спасят и стихията ги е хванала. Обикновено, като видим животно, го слагаме в камиона и после го сваляме надолу и го оставяме в зелени площи.
- Налагало ли се е да водите спасено животно на ветеринар?
- Не съм имал такива случаи, животните са си били здрави. Ако имаше нужда, щях да организирам преглед при ветеринар.
- Освен костенурки и таралежи има ли и други уязвими животни?
- Зайчетата. Колеги са ги намирали паникьосани - започват да скачат наляво-надясно. Възможно е и те да попаднат в капана.
- Хора спасявали ли сте?
- Отскоро съм на терен и тези пожари ми бяха "кръщението".
- Обичате ли животни?
- Живея в къща в Сандански, като малък имах котета. Допреди няколко години имах и куче, но то се разболя. Тежко приехме загубата, но може скоро да си взема друго.
- Да не се обзаведете с костенурка за домашен любимец?
- Възможно е и това, не съм го мислил (смее се).
- Как избрахте да станете огнеборец?
- От малък ми харесваше да помагам на хората. Като ученик бях доброволец към Съюза на българските спасители в Сандански. Когато са ставали произшествия или е имало нужда, сме помагали на пожарникари, местели сме дървета и винаги съм бил първи. През 2017 г. ходихме на големия горски пожар в Стара Кресна. Там се запали искрата в мен да съм пожарникар. Иначе съм помагал за раздаване на помощи от БЧК. Изпитвам удоволствие да помагам на хората.
- Сега на вас ли ви се налага да обучавате доброволците?
- По стечение н обстоятелствата - да. Когато има големи пожари, ни дават доброволци и ние ги разпределяме където има най-голяма нужда от тях. Съобразяваме да не ги подлагаме на риск. Те идват много подготвени, но ние трябва да сме на първа линия, а те да ни помагат. Имаше и много спонтанни доброволци от селата, които дойдоха. Добра е комуникацията и с горските. Важно е да има комуникация, за да се разпределят точно хората и да са ефективни.
- Каква е най-честата причина за пожарите?
- Небрежност в 80% от случаите. Постоянно апелираме и правим срещи с кметове и кметски наместници, за да предупредим хората да не палят огън. Доста често получаваме сигнал за огън до пътя. Това означава, че някой е хвърлил незагасена цигара от колата. В горещините всичко е изсъхнало, една цигара е достатъчна. Най-лошото е, че когато тръгне такъв пожар, не можем да хванем извършителя. Докато отиде пожарният автомобил, него вече го няма. Когато имаме сигнал, че някой е запалил нещо в двора, отиваме на място и санкционираме. Някои хора си взимат поука. Когато бяха най-големите пожари, никой не се усещаше, че не е правилно да се пали огън.
- Какви са трудностите пред пожарникарите? Всяко лято се говори за облеклото и за липсата на самолети за гасене?
- В нашата служба сме обезпечени откъм техника и облекло, но наистина са нужни хеликоптери и самолети за гасене. На пожара в Сепарево пазехме един ВЕЦ, срещу който имаше ферма. Гореше билото над тях. Тогава минаха двата самолета от Испания и ни помогнаха изключително много с това, че забавиха разпространението. Те носят по 7 тона вода. Тогава видях нагледно колко са ни нужни такива самолети. Те бяха дошли да гасят в планината Славянка, но бяха пренасочени към Малешевска планина.
- Видях ваши снимки с китара, по лостове - как си прекарвате свободното време?
- От малък свиря на китара, хоби ми е. Свиря и в китаро-мандолинен оркестър в Сандански. Обичам да спортувам, но сега нямам много свободно време. Харесва ми да плувам. Като част от обучението ми в Академията на МВР имахме дисциплина водно спасяване. Изкарах с отличен изпита за спасяване на басейн. Обичам много да ходя по планините и да пътувам извън страната, най-вече в Италия.
- Имате ли приятелка?
- Не.
