Уникално! Откриха кост от динозавър до Трън

Лабораторни изследвания категорично ще докажат находката 

Вероятно е от голямо дългошиесто или двукрако праисторическо животно 

20-сантиметрова кост от динозавър откриха учени край Трън!

Уникалната находка е била намерена по време на разкопки по-рано този месец, а продължителни лабораторни изследвания, която предстоят да бъдат направени, категорично ще докажат дали става въпрос за динозавър, или друго праисторическо животно.

"Костта от едро влечуго, вероятно динозавър, е почти напълно запазена. Открита е от палеонтолога Ралица Богданова от Националния природонаучен музей при БАН. Костта е относително добре запазена, но силно напукана, което наложи да бъде извадена от скалата с помощта на предпазен гипсов калъп. Така находката ще бъде транспортирана безопасно до София, където предстои да бъде почистена и да бъде определен видът на животното. Интересен факт е, че в скалата, в която беше намерена костта, са откривани единствено останки от земноводни и риби, и то при изследване на седиментни проби в лабораторни условия", съобщиха от Националния природонаучен музей в столицата.

"Тепърва предстои почистването на костта, за да започне работата по нея. Предположенията ни, че става въпрос за динозавър, са направени по размера на находката. Установяването на точния й произход е бавен и внимателен процес, който понякога отнема много време", коментира пред "България Днес" доц. Латинка Христова, която е ръководител на екипа учени.

В находището край Трън през годините са изравяни останки от два вида динозаври, като преди три години беше намерен и няколкосантиметров зъб.

"Единият вид е голям дългошиест динозавър от групата на титанозаврите, а другият е двукрак растителнояд от групата на орнитоподите. Като казвам голям, нямам предвид най-големите представители, които са откривани в Южна Америка, а за по-малки, които са обитавали Европа", обясни пред вестника ас. Владимир Николов от Националния природонаучен музей при БАН, който е един от най-добрите експерти у нас с познанията си по праисторическите животни.

По негови думи вероятно костта е дълга 35 сантиметра, тъй като има липсваща част. "Относително запазена е, като е тектонски напукана. Извадихме я с предпазен гипсов калъп и в лаборатория ще бъде обработена. Размерът ни дава основания да мислим, че става въпрос за динозавър, като съществува и версия, че може да е част от крайник на крокодил. Предстои първо почистване, а след това сглобяване и лабораторните изследвания ще започнат", добави пред "България Днес" Николов.

По българските земи е крачил най-малкият представител на най-големия вид динозаври - джуджевиден титанозавър. Най-големите животни се наричат аржентинозаври, защото са открити в южноамериканската страна. Праисторическото животно е било дълго цели 37 метра и е тежало над 100 тона.

Родният гигант е бил дребен по размер, защото по това време Европа е представлявала група от острови. "Те са били заобиколени от топло плитко море. Островът предполага по-малко площ, с по-малко храна, и затова динозаврите са се приспособявали към условията - ставали са по-дребни, за да могат да съществуват", обяснява Христова, като уточни, че животното се е радвало у нас на климат като в тропиците.

Аржентинозаврите са сочени до момента като най-големите динозаври, обитавали някога планетата. При излюпването си бебетата тежали едва 5 килограма - приблизително теглото на новороден човек. На възраст около 40 г. са достигали тегло от 75 тона, като са наддавали с по 40 кг на ден.

Страшилищата са били тревоядни. Според учените те не дъвчели тревата и листата, а директно ги гълтали, като самата храна преминавала през дългите им шии и се смилала в стомаха им чрез специфични бактерии.

"В резултат на извършените от екипа дейности бяха събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни, които не само обогатяват палеонтологичната научна колекция на НПМ-БАН, но и ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години", посочват още от музея.

Екипът с ръководител доц. Латинка Христова включва ас. Владимир Николов и Ралица Богданова от НПМ-БАН, проф. Марлена Янева и доц. Любомир Методиев от Геологическия институт "Страшимир Димитров" на БАН, както и доброволците Гергана Велянова от Института по минералогия и кристалография на БАН и Георги Севов.

Три зъба от крокодилоподобни и люспа от костни риби също изровени

Други фосили, открити от палеонтолозите, са три зъба от крокодилоподобни, два зъба и една люспа от костни риби, както и фрагменти от кости от крайниците на земноводни. Освен останки от гръбначни животни палеонтолозите откриха множество фосилизирани семена и ядки от растения, които подсказват, че растителността в района е била доста разнообразна.

Много любопитни са два миниатюрни фосила с неуточнена за момента таксономична принадлежност, които приличат на вкаменелости, откривани в горнокредните седиментни скали в Централна Европа, за които се смята, че представляват яйца на насекоми. Ако това се потвърди, то находките от Трънско ще се окажат първите следи от мезозойски насекоми в България.

В допълнение към работата си в находището изследователите извършиха обходи около Трън и близките села в търсене на нови скални разкрития на отложения, съдържащи фосили от гръбначни животни. На една от посетените локации бяха установени седиментни скали, чиито характеристики изглеждат сходни с тези на скалите с останки от динозаври, в които се откриват растителни останки, подобни на намерените в находището. Въз основа на събраните от учените скални проби ще бъдат извършени анализи, за да се установи възрастта на седиментните отложения и особеностите на природната обстановка, в която са натрупани. Резултатите ще покажат дали тази локация ще се окаже ново находище на гръбначна фауна от горната креда в България.