70 жертви на мините убийци по гръцката граница

*Близо 14 000 бомби поставят властите ни по време на Студената война 

*Разположени са на над 71 км, за да възпрепятстват бягството от соца 

Противопехотни мини, които са поставени по времето на социализма на българско-гръцката граница, още са активни и могат да убият човек.

Призракът на опасните райони отново се появи покрай пожара в планината Славянка на браздата с южната ни съседка. Вече няколко дни огнеборци и от двете държави се борят със стихията.

По време на Студената война родните войски поставят на браздата 13 926 мини. Те са разположени на дължина от над 71 километра и заемат площ от повече от 53 000 декара. Целта им е да спрат нахлуването на чужди граждани в страната ни, както и бягството на българи от тоталитарния режим. По неофициална информация около 70 души са намерили смъртта си, стъпвайки върху експлозивите. А действието им е ужасяващо - отскачат на метър и половина, като разпръскват 1200 стоманени сачми. За всички в радиус от 30 метра няма никакъв шанс и умират. Поражението им обаче достига до 80 метра.

"Преди години идваха войници и чистиха наред. Взривяваха ги, защото така беше най-лесно. Обаче от време на време и сега в гората могат да бъдат чути тътени. Най-често върху мините попадат диви животни, които ги активизират и умират на място. В района се говореше, че преди време така загинали двама овчари, но така и не се потвърди дали е истина, или легенда", разказват местни жители.

Разминирането започва през 1992 г., когато страната ни поема ангажимент по Конвенцията за забрана на противопехотните мини. Поради финансови ограничения до март 1998 г. само около 10% от мините в този район са прочистени. След това разминирането се ускорява и до 31 октомври 1999 г. са обезвредени всички противопехотни мини. Във връзка с това веднага са инициирани проучвания в района на ридовете Мъгленик и Гюмюрджински снежник и година по-късно е предложено Мъгленик да влезе в бъдещия природен парк "Източни Родопи", а Гюмюрджински снежник да се обяви за защитена местност.

Макар мястото да е много красиво и примамливо за походи, туристите са притеснени да не попаднат на противопехотна мина. Те се съветват взаимно да не се отклоняват от обозначените маршрути, за да избегнат риска. Любителите на офроуда (каране на труднопроходими места с джипове) също избягват да се доближават до границата отново от страх от експлозия.

Прекосяването на планината Беласица от връх Конгур до Тумба е едно от най-големите предизвикателства за любителите на походите. На първия връх има изоставена гръцка наблюдателна вишка, която се забелязва отдалеч, а мястото е маркирано с гранична пирамида №28. При връх Тумба се пресичат държавните граници между България, Гърция и Република Македония. На мястото е разположена гранична пирамида №1. През Първата световна война на върха е вдигнат паметник на загиналите български войници от 11-а македонска пехотна дивизия, който е разрушен от гръцки войски на 17 август 1926 година. Планинарите обаче винаги имат едно наум, че в региона могат да попаднат на опасен експлозив.

Интересно е, че край връх Конгур има построена хеликоптерна площадка. Местните разказват, че преди време мина избухнала в ръцете на двама гръцки сапьори. Тогава направили площадката, за да може да пристига бързо помощ от въздуха.

По време на разминирането през 90-те години се оказва, че 73% от поставените мини са били активни. Останалите са били взривени предимно от животни. Последните ликвидирани минни полета са край Смолян, като там са унищожени 1469 противопехотни мини.

Лейди Даяна се бореше срещу тях

През януари 1997 г. британската принцеса Даяна поведе ожесточена борба срещу противопехотните мини. Това се случи, след като посети Ангола и Босна.

На 1 март 1999 г. влезе в сила Отавската конвенция, която забранява използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и предвижда тяхното унищожаване.

Противопехотните мини са едно от оръжията, предизвикали най-много човешки жертви след Втората световна война. В един момент съществуват между 85 и 100 млн. мини в 65 страни и затова през 1980 г. срещу това оръжие започва кампания в световен мащаб.