Родът на Левски закърмен с билки от Стара планина

• Сестрата на Апостола Яна прави мехлеми 
• Майката на Дякона Гина е една от най-големите лечителки в цяло Карлово 

От дома на сестра си Яна Кунчева Васил Левски поема пътя за Белград и за Първата българска легия. Нейният дом е и последният в Карлово, от който Дякона тръгва по своя път към Ловеч и оттам към безсмъртието.

Подобно на своя брат и неговите събратя отец Матей Преображенски-Миткалото и отец Неофит Калчев от Преображенския манастир край Велико Търново Яна разбира от билки и приготвя мехлеми. Дейност, която заедно с майка й и дъщеря й ще продължат и по време на въстанието, и по време на войната.

По-голямата от двете сестри на Апостола Яна носи всички грижи по революционните дела на Апостола. Освен че от нейния дом поема пътя за Белград, при нея се връща след дългия път. Без да е член на тайния комитет в града, тя е една от най-преданите му съмишленички. При всяко идване или минаване през Карлово Левски прави всичко възможно да се види с майка си и сестра си.

Това е само малка част от информацията за свързаността на рода на Васил Левски с билките, с които най-близките хора на Апостола са закърмени в родното Карлово и неговите околности. Информация, която бе част от вълнуващата дискусия в Национален музей "Васил Левски" по време на представяне на книгата "Лечителят на Левски. Невероятната история на отец Неофит Калчев".

В оживените разговори за присъствието на билколечението в мисията на Апостола с авторите Кристиан Иванов и Борислав Радославов се включиха директорът на музея Дора Чаушева, Надежда Петрова - уредник - завеждащ библиотека, както и съмишленици на делото на Васил Левски, сред които дългогодишният архитект на Карлово Божидар Крушевски. Богата палитра от информация за мястото на билките в рода на Левски и цяло Карлово, както и идеи за бъдещи съвместни срещи на изследователи по темата белязаха задушевната среща в дома-музей на Дякон Игнатий в полите на Стара планина.

Старите карловци и днес все още твърдят, че около всеки камък до потоците в планината растат и могат да се намерят по пет вида растения, от които три от тях са билкови. Затова града са го нарекли Града на билките. По тази причина Карлово като географски център на България е станал през 1842 г. до 1878 г. център на сдружението на хекимините (лечителите) на Балканския полуостров, а оттук е станало събирането и разпространението на билки и билкови екстракти, приготвени от местните лечители, казва доц. Тодор Дончев, който издава книга за билките в рода на Апостола.

Майката на Апостола - Гина Кунчева, била една от големите лечителки не само от Караивановия род, но и от Карлово. Именно тя през "тъмния период" от своя живот е правела изключителни мехлеми и други лекарствени средства, които хекимините са разнасяли и продавали из полуострова. В нейния дом синът й Васил прекарал детските си години. Тук той опознал силата на билките и мехлемите, приготвени от неговата майка и лелите на огнищата в избата. Китната градина на двора и билките са усилвали желанието му да види България свободна, за което жертва живота си, посочва още краеведът и изследовател.

Васил Тодоров Чардаклиев най-ярко продължава тази характерна и особено силна родова традиция - билколечението. Неговото начало води още 200 години преди Освобождението от турско робство. Дори нещо повече - първият братовчед на Апостола е и първият официално признат фитотерапевт не само от Апостоловата рода, но и в България.

Рецептата на Чардаклиев с лудото биле за лечение на паркинсон е прилагана 50 години преди Иван Раев от гр. Сопот да я изнесе по молба на италианското кралско семейство. Именно в Русенската окръжна болница, където работи в продължение на 10 години.

По време на Сръбско-българската война през есента на 1885 г. младият билколечител приема още първия ешелон от ранени войници на фронта. Същата дейност изпълнява и по време на Балканската война през 1912-1914 година, Междусъюзническата и Първата световна 1914-1918 година. А по-късно, посочва Дончев, прочутият Петър Димков черпи информация за всичко известно на билколечителите в този край от Апостоловия род, като тези рецепти стават в значителна степен основните и носят славата в лечителската дейност вече на бившия командир.

Достоен последовател и родови наследник в билколечението на дядо си става неговият внук д-р Васил Николов Чардаклиев. Той е роден в Карлово, до самата къща на Апостола.

Тръгнал с дядо си да събират билки от едва 4-годишна възраст, а на 10 години излекувал първия си пациент в отсъствие на дядото. Съседите му знаели, че той покрай дядо си разбира от билки и те често се съветвали с него. Един ден го попитали дали знае как се лекува жлъчка. Той им дал от билките на дядо си, понеже знаел рецептата. Като се прибрал, дядо му потвърдил, че е постъпил правилно. Болният бил лекуван от много лекари, но той се оправил точно от билките. Много лекари идвали за съвет при дядо му, когато през тези минали времена е лекувано по симптоми в отсъствие на прецизна диагностика.