Производителката Габриела Петрова: Една кора яйца за Великден стига

Българинът се примирява с ниското качество, защото не разполага със средства 

КОЯ Е ТЯ

Габриела Петрова е на 55 години от град Бяла Слатина. Заедно със семейството й се занимават с производството на животински продукти вече 10 години. "България Днес" разговаря с нея за родните яйца, цените покрай Великден и какви предпочитания има родният купувач.

- Г-жо Петрова, какво количество яйца купува едно нормално българско семейство за Великден?

- От една до 2 кори. Аз не препоръчвам да се купуват яйца в големи количества, дори и на Великден, защото се развалят и буквално отиват на вятъра, а могат да се оползотворят за нещо друго. Дори ние, въпреки че имаме много роднини, не боядисваме повече от 1 кора. Около продажбите понякога не ни остава и повече.

- А вие ще празнувате ли празника и спазвате ли традициите, свързани с него?

- Разбира се, че празнуваме и честваме традициите - боядисваме яйца, печем козунаци. Събираме се цялото семейство около трапезата и се радваме на времето заедно.

- Ходите ли на църква?

- Когато ми остане време, винаги я посещавам.

- А имате ли любим обичай, свързан с Великден?

- Може би боядисването на яйца. Първото от тях винаги е червено и на най-младия член от семейството се рисува кръстче на челото за здраве. Тази година това ще бъде внучката ми.

- Остава ли ви време за боядисване, предвид натоварения ви график?

- Винаги намирам време, защото за мен тази традиция е много важна.

- Скоро чествахме и друг християнски празник - Лазаровден, на който младите момичета събират яйца. Вие посрещнахте ли лазарки?

- Да, посрещнахме лазарки вкъщи и ги нагостихме също така и с лакомства и козунаци. Те, от своя страна, ни пяха песни за здраве и щастие.

- На какви цени вървят яйцата при вас и как ви се отрази инфлацията?

- Не са по-различни от тези на пазара - варират от 25 до 40 ст. Естествено, зависи и от размера им, защото има големи, малки и средни, но са в този диапазон. Все пак всичко се определя от пазара и от търсенето.

- По-евтини ли са, спрямо региона, в който живеете, или са като навсякъде в страната?

- Не са по-евтини, но освен от големината им, както вече казах, съобразяваме цените си и спрямо разходите за консумативи, които имаме, и, разбира се - положението в страната. Не бихме предложили безкрайно скъпи стоки, несъответстващи с възможностите на хората.

- Отрази ли се инфлацията на вашия бизнес? Можете ли да направите съпоставка с миналите години?

- Смятам, че доста ни повлия, но успяхме да се задържим на пазара. Имахме своите трудности, но преминахме и през тях. Нещо, което дори и на нас ни се струва странно, е, че в момента цените на яйцата са доста по-ниски от миналата година, но ако ги сравним с тези от преди 4-5 г., поскъпването е осезаемо - близо 20-30 ст. отгоре. Не ни се иска да е така, но нямаше как да продължим да предлагаме същото качество без известни промени.

- Какво смятате по въпроса с вноса на яйца и други животински продукти от чужбина?

- Категорично съм против и мисля, че това е мнението на повечето хора. В България имаме ресурси и достатъчно собствено производство и не бива да се прави така, че да се унищожава животновъдството, земеделието и птицевъдството. Трябва да се дава шанс на българската продукция, защото е качествена и е свързана с неуморен труд на хора, които наистина са посветили живота и влагат сърцето си в това да предлагат вкусна и качествена храна.

- А защо мислите, че у нас не се подпомага малкият и среден бизнес?

- Прави се напълно целенасочено, за да може да няма такъв. Искат да има монопол на пазара и един или двама монополисти, които да го владеят.

- А откъде предпочитат да пазаруват българите - от домашни производители или от магазина?

- И от двете места. Хората са различни, някои следят по-стриктно състава на храните, които приемат, и се запътват към нас, други пазаруват от големите вериги магазини, защото им е по-лесно да взимат всичко наведнъж и да не се занимават да търсят производители. Строго индивидуално е и зависи от всеки човек, но смятам, че все повече хора започват да ценят качеството. Такива са поне моите наблюдения.

- Дали клиентите са способни да се примирят с по-ниското качество, което се предлага в хипермаркетите, заради по-ниските цени?

- Да, защото средностатистическият българин не разполага с много възможности и инфлацията просто го убива. Иначе знае какво да купува, усеща се, че има желанието да си взима качествени стоки, но ситуацията го принуждава да подбере посредственото. Положението е много тъжно и трябва да има промяна.

- Как можем да мотивираме хората да пазаруват качествени продукти от местни производители?

- Държавата трябва да се грижи за малкия и среден бизнес, за да можем ние - производителите, да продължим да предлагаме качество, но на достъпна цена. Така всички ще бъдем доволни. Друго важно нещо е нормализиране или адаптиране на заплатите на хората спрямо цените на пазара. Трябва да има баланс.