Реклама
https://betatest.bgdnes.bg/bulgaria/article/17715546 www.bgdnes.bg

(ИНТЕРВЮ) Актьорът Китодар Тодоров: Не вярвам във вълшебните приказки

Те създават илюзията, че щастието е лесно, а то не е 

КОЙ Е ТОЙ

Китодар Тодоров е актьор с многогодишен опит и богата творческа кариера. Познат е на публиката със своите телевизионни изяви и най-вече с участието си в "Пълна лудница" и "Сладко отмъщение". Роден е на 15 септември 1974 г. в София. Завършва висшето си образование през 1998 г. в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Тодоров участва в националната кампания "Походът на книгите", в която популярни личности четат на деца в различни училища и забавачки с цел да се повиши интересът им към литературата.

- Г-н Тодоров, участник сте в инициативата "Походът на книгите" тази година. Как реагират учениците на това, което четете? Интересно ли им е?

Реклама

- Надявам се да им е интересно. При по-голяма публика от деца, както е в случая - на едни ще им е скучно, у други ще предизвиква внимание. Няма как да им чета нещо, което да е общо за тях. Съвсем нормално е, ние всички сме различни, а изкуството е субективно и не е увлекателно за всеки.

- Имате ли любима детска книжка, която с удоволствие четете на децата?

- Оскар Уайлд много ми харесва като автор, защото в приказките си има някаква поука, върху която човек може да помисли, да го развълнува, да го натъжи. Много е важно да се създаде усещане за добро и зло, за състрадание към другите и към нещастието им. При този автор това съществува. Той умее да докосне хората с историите си, които обикновено са тъжни, но поучителни.

- Тоест е добре да показваме на подрастващите освен хубавата и лошата страна на реалността?

- "Добро" и "лошо" може да са субективни понятия. Разбира се, има и ясни моменти, в които се вижда, че някой страда, и тогава няма как да го наречем правилно. Хубаво е да се отнасяме към децата като към личности, а не да смятаме, че те не могат да възприемат света такъв, какъвто е. Вярвам, че подрастващите трябва да са запознати и със страданието, и с радостта, с трудните моменти от живота и с хубавите. Не бива да смятаме, че предпазването от злото ще е в тяхна полза. Аз мисля, че е добре за всяка личност да знае, че ги има и двете страни на живота и в крайна сметка всеки може да изпадне и в едната, и в другата. Има теоретична възможност, когато човек страда, да се появи у него чувство на милост и съжаление към друг, изпаднал в същата ситуация. Това е много по-важно, отколкото с магическа пръчка да се разрешават някакви проблеми, което ни дава усещането, че просто ни трябва тази пръчка, за да бъде всичко наред. Не е правилно да е така и аз не вярвам във вълшебните приказки, даже ме дразнят лекичко, защото създават атопична представа в личността, че всъщност щастието е много лесно и просто трябва да си пожелаем нещо и ни трябва само вълшебната пръчица, за да достигнем до него. В реалността не е така и такъв тип притчи създават грешно впечатление в детето и конструират много повече потенциал за страдание в бъдеще, защото, ако то е запознато с нещастието, ще може евентуално да се пребори с него, когато се случи. Моето мнение е, че малчуганите трябва да се възприемат като личности и е добре да комуникираме с тях с усещането, че са ни равни.

- Според вас имат ли вина технологиите за това, че в момента се чете по-малко отпреди, или просто живеем забързано и все не ни остава време за четене?

- Спомням си още 80-те години имаше една радиопродукция, в която основната тема беше колко е забързано времето, така че е нормално с прогреса да се ускорява и времето. Да, трудно е да съчетаваме ангажиментите си, но както можеш да отделиш три часа за социалните мрежи, където в крайна сметка оставаш с едно общо усещане за каша и неяснота точно какво си прочел и каква е поуката, така можеш да ги отделиш за книга, където наученото е много по-качествено като информация. Технологиите обаче имат своята вина, защото ти позволяват да си губиш времето много повече отпреди. За пример мога да дам сина ми, който, когато махнахме телевизора и компютъра от вкъщи, започна да се увлича по книгите и дори му станаха интересни до момента, в който баща ми му купи телефон и всъщност той спря да чете, което беше много неприятно от моя гледна точка. Тук трябва да кажем, че има много четящи хора, които постъпват грешно. Това, че четеш книги, не е еднозначно на морала, който носиш в себе си. Четящият човек не е задължително да е морален, нито пък е равносилно на това да е знаещ и можещ. Има примери във всички посоки. Прочетените книги не те правят по- стойностен или по-интелигентен от останалите хора, четенето не е детектор за това дали си добър човек, но със сигурност добавя нещо към твоите знания, интелект и мъдрост.

Реклама

- Замества ли четенето в интернет истинската книга?

- Не смятам, че има голяма разлика от какъв носител възприемаш информацията. В крайна сметка важното е да се чете.

- Защо е важно децата да осъществяват връзка с книгите?

- Не е задължително децата да имат връзка с книгите, но със сигурност е желателно и не само те, хубаво е всяка една личност да чете и да не губи това знание. Това е помогнало на хората през вековете да имат знания, емоции, изобщо да успяват да предадат на поколенията след тях своите размисли и опит, което е много важно. Ясно е, че сега има и други технологии, но книгите не бива да се пренебрегват. От друга страна, по този начин развиваме фантазията си, както да свирим на пиано например, защото това е допълнително усъвършенстване. Колкото повече знания трупа човек, толкова по-добре за него. Естествено, можем да живеем и без тях, но в такъв случай сме по-ощетени в развитието си като хора.

- Важен ли е личният пример, за да можем да мотивираме децата да четат повече?

- Личният пример не е лошо нещо, даже е много важен, но при мен не е проработил. Майка ми четеше много, но аз не се повлиях и не се запалих покрай нея по книгите. Може би освен самия пример трябва да се създаде и среда. В днешни дни човек започва да чете, когато няма с какво друго да се занимава. Не знам дали има точна рецепта как да подканим някого към книгите. Това е въпрос на личен избор. Все пак може да се подаде някаква литература на детето, за да може да си хареса нещо и ако наистина му допадне и има нюх към четенето, ще започне да се интересува. Но ако не е неговото нещо, каквото и да правиш, няма да помогне, най-много още повече да го отдалечиш от четенето.

Четете още

Китодар Тодоров изхарчи 500 лева от намаленията

Китодар Тодоров изхарчи 500 лева от намаленията

Китодар от малък бил агресивен

Китодар от малък бил агресивен

Реклама
Реклама
Реклама