Търсачът на баланс Серафим Захариев: Прекосих Марица по въже

Вече тренирам на катерушките в Пловдив

Кой е той

"Търсачът на баланс" го наричат в Пловдив. Вегетарианец, но може да се състезава в първенство по културизъм, защото изглежда безобразно добре. Организира безплатни курсове и демонстрации със слаклайн, кендама и фингърборд пред магазина си в Капана. Обича предизвикателствата и никога не се отказва. Той е първият българин, който е минал по въже над Марица. В момента е на 35 години и смята тепърва да започва с предизвикателствата.

- Как успяхте да преминете над Марица само по едно въже?

- Когато човек има желание и воля, може да направи всичко. Аз вярвам в неограничените възможности на човека и непрекъснато се опитвам да доказвам това. Балансът е важен.

- Какво е слаклайн?

- Това са плоски ленти. Те са направени специално за този спорт. Да вървиш по въже. В зависимост от това колко са широки, колко ще се разтягат, каква ще е плетката, те служат и за различни неща. Зависи и колко ще е дълга лентата, както и долната лента, която служи за осигуровка.

- Какво може да се прави със слаклайн?

- Могат много неща да се правят, освен да се премине над реката. Най-модерното е да ходиш по въжето и по средата да правиш някакви трикове. Като например задно салто или просто скачане по въжето. Както всяко нещо при човечеството, ние ставаме все по-добри и търсим нови хоризонти. Най-модерно в момента е да се сложи дълга лента, опъната между две скали в планината. Все пак това е един много забавен начин да тренираш тялото и вестибуларния си апарат. Всеки има нужда от мобилност, а не само да блъска във фитнеса.

- Кое е най-важното, за да останеш на лентата, без да паднеш?

- Мобилност и отпускане. Нарича се "енимъл флоу". Просто се движиш като животно. Котките какво правят? Това е още един инструмент, който да те изкара в природата и да ти даде нещо повече от това "блъскам, бате, във фитнеса".

- Какво е "енимъл флоу"?

- Това са животински движения, които се комбинират по различен начин и се напасват за хората. Животните знаят как да се движат.

- Колко дълго бе въжето, когато пресичахте Марица?

- О, въжето беше 50 метра дълго. Завързахме го за една топола от едната страна, а от другата страна заровихме скари, за които се държи. Беше цяло изкуство да се измисли как да се направи.

- Доколкото знам, всяка неделя вие натоварвате колата си с всякакви уреди и организирате на хлапетата безплатни семинари?

- Абсолютно. Всяка неделя натоварвам колата с каквото имам, а то не е малко, и отивам някъде, където да обучавам подрастващите. В случая няма никаква състезателна цел, а всичко е за забавление и смислено изкарване на деня. Вместо да мислят за глупости, младите могат да се занимават със спорт и здравословни практики. Аз съм там и всеки, който иска да се занимава с движение, може да ме потърси. Аз ще му обърна внимание и ще го насоча. Също така имам приятели жонгльори, които да учат малките да жонглират. Трети учат децата да ходят на слаклайн и да балансират. Представете си за каква революция става дума - децата да се занимават със смислени неща. Това го чувствам като мисия в живота си.

- Вие давате много като енергия на хората?

- Имам какво още много да им дам. Колкото повече родители довеждат децата си, толкова по-здравословна нация ставаме. Аз имам много енергия и не я пестя.

- Вие бяхте веган, как направихте това тяло?

- Вече не съм веган. Хапваме с моята дама по малко месо, но много внимаваме. Просто всички работи, които съм правил в живота си, са били умерени и балансирани. Само като тийнейджър се стараех да полагам усилия да правя тяло.

- Все пак тренирате навън, а не в залата?

- Всички тези прашни помещения и миризми в залите ме оттласнаха от тях. Когато открих слаклайна и как се чувствам навън, преместих всички упражнения на катерушките. Защото е чист въздухът, а това много помага за общата физическа активност на човека.

- На колко години сте?

- Онзи ден навърших 35, но всяка една година от живота си съм я изживял пълноценно.

- Но за вас останаха като нещо постоянно здравето и здравословният живот?

- Остана ми навикът да се движа и да се грижа за тялото си. Във всеки един момент, в който съм занемарил това, то се е отплащало по недобър начин за мен.

- Как се поддържа балансът?

- Балансът е вътре в теб. Всеки го има и трябва да си го намери. Това, което искам да правя, е лонглайн - дълги преходи по въже, най-грубо казано. Искам да запазя физическото си здраве така, че да мога да премина всяко едно препятствие, да мога да имам активен начин на живот, да съм функционален. Да мога да бягам, когато мога, и да ходя по слаклайн, докато слушам любимата си музика в слушалките.

- Изглеждате безобразно добре, как става това?

- Всичките ми занимания напоследък са ме оформили като човек и като някой, който може да се грижи за другите. Аз съм толкова отговорен за това, което се случва с тялото ми, че това е почти същата отговорност към хората, с които работя.

- Не пиете алкохол?

- Много е лесно след тежък ден или седмица да изпиеш една бира. Аз когато не правя това нещо, емоционално се вдигам. Идва ми супер много енергия, когато пия алкохол, а това е вредно. В момента имам нужда да направя две йога упражнения, когато се прибера вкъщи, една тренировка на катерушките и това е. Най-много да потичам малко - около 4 или 5 километра.

- Наричат ви "Баланс сърчър"?

- Това е продължително време в английския. Аз съм вече "намерилият баланс". В живота няма момент, в който да пишеш "айляк" и да си почиваш. Всичко се случва сега.

- Защо се захванахте с кендама?

- Защото желая до дърти години да правя каквото си искам и да нямам ограничения. Това е игра, която навсякъде можеш да практикуваш. От слаклайна можеш да се пребиеш някъде, а това можеш да го цъкаш буквално докато чакаш на опашка. Аз просто съм от тези играчи, които предават нататък това, което знаят, и успях да развия кендамата в България.

- Какво е кендама?

- Това е игра с едно топче с дупка и дръжка, в която да вкараш тази дупка. Играта изисква търпение, упоритост и спортна злоба. Когато правя трикове с кендамата в градската градина в Пловдив, аз знам какво точно правя. Това пак е баланс. Аз винаги съм бил циркаджията, който ходи по въжета и се занимава с глупости.

- Все пак това не е цирк?

- Кендама е японска традиционна игра, която изисква движение и фина моторика. Ползите за човечеството от нея ще бъдат концентрацията и себепознанието. Ето, аз станах на 35 години, но играем с тийнейджърите, които искат да научат нови неща. Аз им ги показвам и се чувствам щастлив.