Синът на Апостол Карамитев: Татко не беше безгрешен, но беше почтен

Никой не знае, че най-добрият му приятел написа донос срещу него и замина да учи в чужбина вместо баща ми 

"Баща ми Апостол Карамитев не беше обичан от всички. Често чувах подмятания, а най-неприятно ми беше, когато в казармата ми подвикваха да не разигравам сцени и да не се правя на него. Но това е, завиждаха му много, а той се впускаше в работа и така не обръщаше внимание."

Това сподели синът на големия Апостол Карамитев - Момчил, който вчера представи книгата си "Рицарят на Доброто" в съавторство с Олга Маркова. В нея са описани непубликувани факти и събития от живота и творчество на актьора, както и снимков материал от най-важните му роли в театъра и киното.

"Много от нещата, които е преживял баща ми, сега ги разбирам, а не когато го загубих - тогава бях на 13 години, а сестра ми Маргарита - на 15. Той много се изморяваше, помня една Бъдни вечер, когато седна и просто ни гледаше. Последният етап от болестта му беше тогава и той използваше всяка минута да си говорим, но не празни приказки. Нямаше и шеги. Сякаш искаше да ни подготви, че трябва на себе си да разчитаме и много да учим", спомня си Карамитев.

След 50 роли на сцената и 20 на екрана никой не познава по-добре Апостол Карамитев от неговия син.

"Казват, че в живота бил един, на сцената друг. Не е вярно. Той вкарваше във всяка роля и частица от себе си, знаех го това. Ние имахме силна връзка помежду си. Той като дете е минал през ада, така да се каже, и искаше със сестра ми да имаме най-доброто. А близки извън семейството нямаше, особено след предателството на най-добрия му приятел", споделя Карамитев.

Това се случило, по разказ на майка му Маргарита, след като разбрал, че един от най-близките му сподвижници - бургазлия, с когото бил заедно в София, написал донос срещу него. "Там пишело не че татко е враг на народа, а че като отличен ученик и всяко лято посещавал Рим, като отиде в следвоенна Русия, ще му се стори много лошо и няма да бъде възторжен от това, което вижда. И всъщност този негов приятел взима стипендията на баща ми и отива да учи вместо него в чужбина. Когато се върна обаче, направи пълни признания на баща ми. Оттогава татко не беше същият и не допусна никой до себе си", спомня си синът на големия актьор.

В отношенията с майка му Маргарита Карамитева Апостол бил изключително привързан и много я обичал.

"Двамата имаха проблеми като във всяко семейство, но не се разделяха заради нас със сестра ми. Иначе мога да кажа, че той не беше безгрешен, но беше почтен към майка ми. Имало е ревност, защото почитателките му бяха много и не й е било леко на мама, но казваше, че разбира всичко - та Апостол го обичаха дори злобните кучета в квартала. Вярно е, като минаваше, ставаха като агънца и той ги галеше", смее се Карамитев.

Сигурно няма българин, който да не е чувал името на Апостол Карамитев. Театралното и филмовото изкуство, което е оставил след себе си големият актьор, са му осигурили сигурно място в паметта на хората.

"Имам много разкази в книгата, посветени на известните ученици на баща ми. Той много обичаше Йосиф Сърчаджиев, както и Юрий Ангелов. За Ангелов казваше, че прилича на Джани Моранди", признава Момчил.

Сред учениците на големия актьор са още Велко Кънев, Филип Трифонов, Богдан Глишев, Искра Радева, Мадлен Чолакова и др. Спектаклите им, режисирани от Апостол в театъра на ВИТИЗ - "Аз, баба, Илико и Иларион" и "Женско царство", в началото на 70-те притеглят в учебната зала повече публика, отколкото всички театрални сцени. Въпреки че Карамитев достига титлата професор, до края на живота си предпочита да го наричат "даскале". Такова е и заглавието "Ваш даскал, Апостол", на филма, който Момчил Карамитев посвещава на баща си през 2006 г.

Освен него Апостол има и дъщеря - Маргарита Карамитева, която в момента е психолог в дом за стари хора и от години живее в Канада. Тя има втори съпруг инженер, а синът й Апостол е от първия й брак и носи името на дядо си. Момчето преди години вдигна тежка сватба в България. Той се ожени за благоевградчанка на име Юлия.

"Което сме взели, да дадем, да върнем на хората...", изрича преди смъртта си великият Апостол Карамитев пред сина си Момчил.

"Аз исках да приличам на него, но не исках да стана артист. Затова записах режисура. И имах честта в САЩ да работя с най-добрите - два филма съм снимал с Робърт де Ниро, Дъстин Хофман, Клин Истууд. На Федерико Фелини пък участвах в последния му филм, когато живеех в Италия. Сега вече съм в България и тук съм щастлив", признава Момчил Карамитев.