Актьорът Стефан Мавродиев: Бият ми инжекции с антибиотици

80-годишнината ще я направим със салтанати, ама по-късно

Кой е той

Стефан Мавродиев е роден на 29 декември 1943 година във Варна. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1967 година в класа на Методи Андонов. Играе множество постановки в Пловдив и после в Сатиричния театър в София. На сцената на Театър "199" играе в постановки на Славомир Мрожек, Юлиус Елдис и Бертолт Брехт.

Мавродиев е един най-големите български актьори. Неговите отпечатъци могат да се видят на Стената на славата пред Театър "199". Има над 50 роли в различни български филми, между които "Мера според мера", "24 часа дъжд", "Щурец в ухото" и много други.

- Как отбелязахте 80-ата си годишнина си, г-н Мавродиев?

- Никак не я отбелязах. Щеше ми се в по-широк кръг да я отбележа, но не бях здравословно добре и това беше по-важното за мен. Бият ми инжекции с антибиотици в момента. Надявам се след десетина дни да се възстановя и да успея да отпразнувам като хората този празник. За пет дена ще организираме купона, стига да съм добре.

- Докторът ви каза, че имате нужда от антибиотици?

- Той има скенер и всичко. Закъсах го малко със здравето, иначе нищо ми няма. Показателите ми са много добри. 80-годишнината ще я направим със салтанати и мурафети, ще чуете. Просто ми е нужно малко време.

- Имате едно изказване, че основната идея на актьора е да вкара публиката в житието. Да я накара да се замисли кой си, какво искаш от живота. Важно е да извадиш публиката от нейния бит и нейната къщичка ли, нали така?

- Абсолютно! Човек трябва да се развива непрекъснато и винаги да си има едно наум, че животът върви напред, и то с бързи темпове. Когато се застоиш на едно място, започваш да потъваш и нищо не правиш.

- Колко роли сте изиграли досега?

- Поне 1000 роли съм изиграл в живота си и от никоя от тях не се срамувам. Играл съм Брехт, Бекет, Шекспир - кого ли не. Просто е важно да влезеш в образа, да се слееш с това, което е казал авторът, и нещата стават.

- Понякога играете по четири роли в спектакъл?

- Това започна с един спектакъл на Дарио Фо. Случвало ми се е да играя по 4 различни образа в едно представление. То е лудница някаква, лудница да запазиш героя си и да запазиш себе си. Всеки един от тези герои трябва да си остане самостоятелен и със своето присъствие. Това те разчетворява, но пък иначе е забавно.

- Кой ви е любимият автор?

- Много обичам Бертолт Брехт, но също така и Дарио Фо, както и някои от руските автори като Чехов, да кажем. Мой спектакъл в момента, на който съм режисьор, върви в Младежкия театър и е по Чехов. Играл съм страхотно много неща и не мога да си избера нещо.

- В "Параграф 22" играехте също много роли. Това беше преди 30 години.

- "Параграф 22" е една от любимите ми пиеси. Тогава бях доста по-млад и доста по-надъхан. Джоузеф Хелър е страхотен автор и много ми хареса да играя в негова пиеса, въпреки че става дума за война и насилие.

- В момента поставяте като режисьор от Шекспир до Чехов. Как се справяте с многото автори?

- Изкуството е вечно, аз не правя разлики. Просто поставям. Имам нужда от театъра и той има нужда от мен, защото съм добър - като актьор и като режисьор.

- Вие сте от Варна. Това ли е най-хубавият град за вас?

- Роден съм във Варна, но съм обикалял много из България. Видял съм почти всеки град и всяко място си носи своите предимства. Това, което ми харесва във Варна, е, че сградите по центъра са построени в стил сецесион, който си отива с цялата визия на града.

- Съкурсници сте със Стефан Данаилов и Тодор Колев. Кой от двамата предпочитате?

- Тези двамата са много различни. С Ламбо имаме филм - "24 часа дъжд", който се случи преди много години. Ние много сме си импонирали по време на снимките и успяхме да се разберем, и филмът стана успешен.

- Говорите много за свободата. Какво е тя?

- Свободата е нещо лично. Тя нищо не значи като понятие. Свободата е това, което усещаш ти в себе си. Когато имаш нужда да отидеш да направиш нещо някъде, за да си направиш кефа, това е свободата за мен. Стига да не навлизаш в чуждото пространство на други хора, разбира се. Всеки е свободен да прави каквото си иска, стига да не наранява другите. Това съм го играл още в "Параграф 22" преди 40 години.

- Носител сте три пъти на наградата "Аскеер". Това не е ли малко прекалено?

- Аз съм заслужил артист на България освен това. Такава награда навремето се присъждаше за това, което си направил в театъра и киното за републиката и въобще не беше лесно да я спечелиш. Всъщност, ако ме попитате, въобще не си знам наградите, които имам и не ме интересуват. Важното е, че съм това, което съм, и това пазя в себе си. Винаги съм бил така. Разбира се, че тези награди те карат да се усещаш, че си разбран от публиката и от колегите си, но вътрешно в себе си знаеш, че ти си това, което си, можеш това, което можеш, и няма нужда от награди.