Ибряма свири на шест свински погребения по Коледа

Мечтая догодина да имам снахи и внуци, песни ще напиша за тях, казва музикантът

Знаменитият музикант Иво Папазов - Ибряма вече е свирил на няколко "свински погребения", иначе казано - колене на прасе, и е доволен, че това ще продължи и в началото на следващата година.

"Шест бяха, продължавам напред, както се казва - когато има пари, всички сме бомба. Работим, изкарваме с оркестър "Тракия", добра комбина сме." Това сподели с усмивка кларинетист номер 1 на България.

Единственото, което в момента притеснява музиканта, е, че от време на време още му е трудно да ходи.

"Свиря повече седнал, не ме държат краката. Преди коронавируса три години бях почти обездвижен. Ходех поддържан само от синовете си. Разстоянието, което изминавах по този начин, е от вкъщи до колата, оттам до сцената, за да свиря седнал, и обратно вкъщи. После се оправих малко, но след коронавируса пак ми е трудно да стоя дълго време прав. За да ми е по-лесно, свалих килограми, но не искам да се подлагам на операции. А вкъщи да си стоя и да чакам на децата и жената, не си е работа", сподели Ибряма.

За Коледа Иво ще е със семейството, но за Нова година вече си е записал участия.

"Единият от синовете ми ме вози, а другият работи. Имам и дъщеря от първия си брак, но тя е в Германия и от 6-7 години не поддържам връзки с нея. Ако не са двамата синове, съм загубен", казва Ибряма.

За новата година най-голямата мечта и желание на Ибряма е момчетата му да се задомят.

"Ех, искам много да ми дойдат снахи в къщата и внуци ми е време да се народят. А дано се случи догодина", споделя Ибряма.

Напоследък музикантът е разочарован от политиците и смята, че продължаваме да живеем в "мутренското време", когато са се разпределяли територии.

"Все чакам да се оправи тази страна. Навремето бях оптимист, вече не мога да бъда. Става по-лошо, децата ни заминават за чужбина, изтървахме си младите. Станахме държава на пенсионерите. А можех да живея навсякъде още по времето на Тодор Живков. Още тогава имах възможност да замина като политически емигрант, но си останах тук. За какво ли?", тюхка се днес Иво Папазов.

Голяма подкрепа продължава да е втората му жена Мария, с която са около 40 години заедно. "Тя нашата любов е като на филм. Мислил съм си дори книга да напиша за нея", смее се Ибряма и продължава: "Ето преди време се наложи да я оперират. Не беше тежка операция, но на третия ден не издържах и помолих доктора да си я вземем вкъщи. Викам му: "Докторе, не мога без нея, нека си я взема, ако трябва, ще идваш да я наглеждаш у дома". И той се съгласи. Само като каже някой от нас "ох", и другият знае вече какво го е заболяло. Иначе да, любовта ни се ражда като в песента. Тя дойде една вечер в квартирата ми в Стара Загора уж за "малко" и остана цял живот. Заради нея създадох оркестър "Тракия", защото имаше омаен глас. Вече сме преживели и двамата по един нещастен брак и дълго време не искахме хората да знаят за връзката ни. Жена ми дори се криеше от техните. Но един ден дойдох пред баща й и поисках ръката й. Не се оженихме официално, но пък много се обичаме и без подпис", категоричен е музикантът.

В този смисъл смята, че ако синовете му си намерят жени, може и да не подписват, само мир и любов да има. "Специална песен ще им напиша и за децата, и за внуците. Само да се появят", смее се Ибряма.