Марио Николов осъди прокуратура на 50 бона

Едно от делата срещу подсъдимия по САПАРД бе прекратено по давност

Соченият за тартор на престъпна група бе оправдан, аверите му излежаха присъди в Германия

Едно от първите големи дела за източване на евросредства по програма САПАРД, в което бизнесменът Марио Николов бе основен подсъдим и сочен за тартор на престъпна група, поиска 13 милиона лева обезщетение от прокуратурата, но Темида му даде само 50 бона. Това става ясно от решение на Софийския градски съд от 7 декември.

Обвиненията срещу Марио Николов бяха изключително тежки, а разследването и процесът у нас приковаха вниманието на обществото в продължение на месеци. Бизнесменът бе погнат, че е ръководил престъпна група, която чрез документни престъпления е източила 14,5 млн. лева от САПАРД. Делото продължи 13 години, а в отделно дело до 2016 г. Николов беше подсъдим за ръководство на престъпна група за пране на пари.

Според прокуратурата става дума за злоупотреба със 7,5 млн. евро след фиктивен проект за доставка на нови машини за месопреработка. Вместо тях разследващите твърдят, че са внесени стари съоръжения, а парите за нови са откраднати от престъпна група, ръководена от бизнесмена Марио Николов, действала в периода август 2002 г. до декември 2005 г. Година по-късно започва и българското разследване след сигнал от Брюксел. По същото време немските власти повдигат обвинения над двама тамошни бизнесмени, който са улеснили реализирането на схемата и са отговорни за вноса на машините. Там проблем около доказването, че съоръженията са стари, няма и те още през 2008 г. бяха осъдени.

В същия момент процесът у нас срещу Николов, който бе сред спонсорите на президента Георги Първанов, зацикля. Първоначално делото бе внесено в Софийския градски съд, който през 2010 г. постанови осъдителни присъди, като Марио Николов беше осъден на затвор от 12 години. Две години по-късно втората съдебна инстанция - Апелативният съд, отмени присъдите и върна делото на прокуратурата, а от държавното обвинение го внесоха отново, но вече в току-що създадения специализиран съд в края на 2013 г. От документите стана ясно, че прокуратурата изведнъж е сменила стила на разследване. Оказа се, че делото е разделено на две - едно за източването на парите с помощта на неверни документи и друго за последвалото изпиране на парите. Решението на прокуратурата още тогава бе критикувано от юристи с мотив, че така се губи връзката между първоначалното престъпление и последвалия опит за "изчистване" на капиталите. След множество перипетии процесът за пране на пари срещу Марио Николов и помощниците му завърши на всички инстанции с оправдателни присъди. Мотивът на магистратите бе липса на убедителни доказателства за извършено престъпление, а твърденията на прокуратурата се базират единствено на предположения.

В крайна сметка до осъдителни присъди не се стигна. Според мотивите на съда по делото няма доказателства за престъпна група, която да е вършила документни престъпления от август 2002 г. до декември 2005 г. Магистратите приеха и становището на защитата, че за двама от подсъдимите - Лазарина Георгиева и Иван Иванов, давността е изтекла още през пролетта на 2018 г. и делото срещу тях е прекратено. Според градските магистрати прокуратурата дължи обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение само по делото за пране на пари, по което Николов беше оправдан преди 8 години. Аргументът на съда е, че по другото дело той не е оправдан, а обвиненията за ръководство на престъпна група за документни измами са отпаднали по давност.

В крайна сметка Темида прие, че прокуратурата дължи обезщетение на Николов за незаконните обвинения само по делото за пране на пари. По него той беше подсъдим от 2009 г., а още на следващата година градският съд го осъди на 8 години затвор. След това Софийският апелативен съд (САС) оправда всички подсъдими. Прокуратурата протестира присъдите, но прокурор Стойчо Ненков оттегли протеста на своя колега и оправдателните присъди влязоха в сила, за което после обвинителят беше съден и също оправдан. След това процесът срещу Николов беше възобновен, за да приключи окончателно с оправдателни присъди през ноември 2016 г.

В исковата си молба Николов описва свои страдания за всичките 15 години, в които е бил обвиняем и подсъдим по двете дела. Твърди, че е преживял силни болки, психологическо напрежение, тревожност, безпокойство и страх. Стресът повлиял негативно на емоционалното и здравословното му състояние, чувствал безпомощност, изолираност, безсъние, липса на апетит и постоянни нервни болки, влошило се много и здравословното му състояние, особено след първоначалните осъдителни присъди, след което претърпял няколко операции. Николов бил и силно притеснен, че не може да се грижи за малкия си син, защото и двамата със съпругата му Марияна можели да бъдат осъдени. Бизнесменът посочва и широкото медийно отразяване на делата, като откроява, че имало публикация дори в "Ню Йорк Таймс". Показания за страданията му по време на делата са дали и двама негови близки, между които и Петя Хаджииванова, която също беше подсъдима с него. Съдът прие оплакването му, но вместо 13 милиона Николов получава 50 бона.

Осъдени в Германия

По същото дело, на базата на същите доказателства, в Германия има осъдени. Улрих Райзахер и Михаел Енгелхарт бяха осъдени за съставяне на фалшиви фактури по поръчение на хора от България. Двамата излежаха присъдите си отдавна. Това повдигна много въпроси. Навремето шефът на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Джовани Кеслер се озадачи как при едни и същи доказателства има осъдителни присъди за германските участници в аферата, а българските на втора инстанция излизат невинни. Отговори така и не получи.