Златен вятър свистял в косите на Севт III

*Смайващо ювелирно майсторство на траките

*Дъбови клонки "пеели" на главата на владетеля

Златен вятър е свистял в косите на тракийския владетел Севт III в края на четвъртото столетие пр. Хр., когато е бил разцветът на Одриското царство. Посетителят на историческия музей в Казанлък може лесно да се пренесе в онази епоха и дори да "чуе" ехото от вечността на гордите траки.

Уникален златен венец без аналог, изработен толкова ювелирно, че и днешните майстори не могат да постигнат такава фина изработка, грее в трезора в столицата на розите. Някога е красял главата на самия Севт III по важни и ритуални поводи, обясняват служителите. Златният венец в оригинал е напускал музея само когато е бил на гости в Лувъра. Произведението на изкуството имитира с листата си дъба, който е символ на вечността и могъществото. Жълъдчетата на клонките отвътре са кухи и във всяко има вплетена златна нишка във формата на спирала. При движение те издават звук все едно вятър шумоли в листата. Изключително фина изработка, каквато няма аналог в Европа. Предполага се, че украшението е носено ритуално върху шлем, тъй като е твърде голямо, за да е слагано направо върху главата.

Когато са правени разкопките през 2004 г. в Голямата Косматка, венците най-вероятно са били два, но единият е изчезнал. Всъщност венецът е бил разчупен и разхвърлян на парчета при погребението, което е ритуален акт. Той е бил символ на царската власт, смята се, че така върховният владетел и жрец е общувал със самия Зевс.

Във витрините на музея се намират и доказателствата, че въпросната могила е била последното жилище именно на Севт III. Там са и шлем и наколенници с образа на Атина Палада, като на тях е изписано "На Севт". Има и монета с неговото изображение, което, сравнено с известната маска, доказва, че главата е негова. Смята се, че тя е част от цяла статуя.

Гробницата на Севт III в могила Голяма Косматка е открита през есента на 2004 г. по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст. н. с. д-р Георги Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ "Искра" - гр. Казанлък. Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в. пр. Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на един гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса.

Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии, тъй наречените орфически мистерии, от тракийските жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение - на източното е представен Хелиос - богът на слънцето, а на западното - Горгона Медуза.

В началото на III в. пр. Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага, че е владетелят на Одриската държава Севт III. Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница.

За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките й осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение.

Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 м южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен е положена грижливо глава от бронзова статуя - вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел.

Мистерията на синия цвят

Неопитното око на обикновения посетител се радва на красотата на тракийското изкуство, но не му прави впечатление синята багра в рисунъка на фриза. В музейната експозиция в Казанлък е изложен такъв, който е еднотипен с този от Голямата Косматка. Нарича се Лесбийска кима, тоест начин на изобразяване в стил от остров Лесбос.

Защо има синьо в картината, остава засега мистерия. Уж тракийците са заимствали от елините, но при тях този цвят изобщо не се е използвал и го няма в символиката им. Докато присъства в тракийската.

Фризът е ценен, защото изкуството е максимално реалистично. Изобразени са реални хора, реални личности, вероятно е представен самият внук на Севт III - Ройгос, със съпругата си. Жената и мъжът са равнопоставени и държат ръцете си. Разкрива се духовността на траките, силно свързани с природата, нещата са семпли, обикновени, има музиканти, носят дарове. Хората са реалистични, силни, не са били дребни, както днес някои си ги представят. Във фриза е изобразено и надбягване с коне, както и други сцени от живота.