Италианецът от "Гласът на България" Арканджело д'Анджело: Искам да науча вашите народни песни

Имам чувството, че България ще ми даде отново живот

Кой е той

Арканджело д'Анджело е артист, който се е отдал на музиката повече от 20 години. С прочувствения си глас изненада журито на "Гласът на България". Той е с италиански произход, но израства във Франция. Освен музикант Арканджело е основател на агенция за таланти, която организира партита. На тях той е работил със световни звезди като Даяна Рос, Джейсън Деруло и много други известни имена в музиката.

- Арканджело, как реши да се явиш в "Гласът на България"?

- Съвсем случайно, покрай работата. Организирах едно парти и трябваше да пея на него. След моето изпълнение дойде едно момиче при мен и ми каза: "Ти ще гръмнеш в моята държава. Ела и участвай". Оказа се, че това момиче е било от България. Послушах я, участвах в кастинга и ме одобриха. Спомням си момента, когато журито се обърна към мен и усетих как мечтата ми да стана известен певец отново заживява в мен.

Дълго време се бях отказал от тези амбиции, но имам чувството, че България ще ми даде отново живот.

- Ти си тук за четвърти път, какви са ти впечатленията?

- Напомня ми на Сицилия, откъдето са моите родители. Виждам как хората са по-топли и емоционални, за разлика от французите - практични и студени. Малко ми е странно, че много от българите са намръщени отначало, но когато си поговориш с тях, много се отварят. Малко или много се чувствам като у дома си.

Днес се видях с народен ансамбъл. Те много ме впечатлиха. Искам и аз да се науча да пея народни песни. Има и причина за това. Специфичният начин, по който народните певици изпълняват песните, отваря диапазон, който иначе не мога да достигна.

- Все още се пробваш да развиеш гласа си въпреки целия опит, който имаш. Откъде започна пътят ти в музиката?

- Когато бях малък, живях с родителите ми в едно градче на крайбрежието на Средиземно море. Откакто се помня съм обичал да пея, най-вече в стаята ми. Един летен ден, докато бях на плаж с приятели, забелязах, че има отворена сцена. Оказа се, че е бил някакъв музикален конкурс. Приятелите ме накараха да се явя. Бях само по бански гащета, въобще не бях подготвен. Изпях една песен и ме класираха на първо място.

След няколко дни разбрах, че всъщност това е било регионален кръг на по-голям конкурс в Марсилия и ме поканиха да участвам на финала там. Въобще не знаех какво ще ме очаква в големия град. Родителите ми по принцип са скептични към моите музикални начинания, но баща ми този път реши да ме послуша и ме закара до Марсилия. Ситуацията, която видях, беше страшна за едно момче, идващо от малко градче като мен - арена, пълна с хиляди хора, жури от известни артисти. След като изпълних песента и минаха всички, накрая се случи нещо, което не можах да повярвам. Името ми беше изписано на първо място.

След това последваха турнета, участия по цяла Франция и Европа и така тръгна моят път в музиката.

Въпреки че започнах с такъв успех, трябваше да запиша висше образование, но не в музиката. Моите родители са бедни мигранти от Италия и имат малко закостенели представи. Гледаха на пътя на изкуството като несигурен. Затова заминах за Париж и завърших там литература, докато се занимавам междувременно с музикалните си неща.

Въпреки това съм много благодарен на баща ми, че ме послуша в онзи съдбоносен момент. Ако той беше решил да не ме кара до Марсилия, вероятно нямаше да съм тук, в България, и да ме интервюират.

- Оценяваш много семейството си. Разказвал си за случай, в който си спасил майка си с музика.

- Да, през 2020 г. майка ми изпадна в кома. Имаше голяма вероятност да я изгубя. Аз й пусках музика докато е в леглото. По чудо тя се събуди. За мен музиката е, за да лекува. Да отваря сърцата и да дава доброта. Не съм поддръжник, когато в музиката се говори за агресия, за това да прецакаш някого, за злоба. Светът така или иначе е запълнен с това. Трябва ни повече човечност, повече любов към хората около нас.

Невинаги съм мислил така в живота си. Сигурно преди 20 години нямаше да говоря така. Тогава бях в толкова тежък момент в живота ми. Бях на дъното. Бил съм твърде груб към себе си. Ако имах възможността, щях да се върна във времето и да дам повече любов на това наранено момче, което съм бил аз. Когато си млад, мислиш, че си на върха, когато имаш много секс, партита, наркотици, но забравяш колко празни са тези временни "удоволствия". Най-важното е да даряваме любов. Искрена, топла любов и затова аз пея.