Вирусологът проф. Радка Аргирова: До края на годината ще има ваксина срещу СПИН

Антителата са по-особени, предстоят клинични изследвания 

КОЯ Е ТЯ

Проф. д-р Радка Аргирова е български вирусолог, с дългогодишен научен и практически стаж в областта на ХИВ, ретровирусите и онкогенните вируси. Председател на Българското дружество по медицинска вирусология и председател на Националния експертен борд по вирусология към Българския лекарски съюз. През 1985 година Радка Аргирова пренася от Западна Германия в дамската си чанта епруветка с вируса на СПИН. Заразените клетки отнася в лабораторията към Института по обща и сравнителна патология към БАН, където работи по онова време. Това е първият досег на научните среди у нас с непознатата смъртоносна инфекция. Но "будната" Държавна сигурност се намесва, за да изясни случая - започва разследване, следва и обвинение в шпионаж. Здравият разум все пак надделява и две години по-късно е създадена Националната лаборатория по СПИН, оглавява я проф. Аргирова до 1998 година. Как се развиват нещата у нас с болестта 40 години по-късно, четете в следващите редове.

Доли ЛУКАНОВА

- Проф. Аргирова, тази година се навършиха 40 години от борбата срещу ХИВ и СПИН, какъв е прогресът в тази област?

- Едно от най-важните неща е, че това не е фатална диагноза вече. Това е едно хронично заболяване. Както имаме хронично заболяване диабет например. Ако си следите лекарствата и мониторингът се прави както е необходимо, имаме добра продължителност на живот за хората, които са в такова състояние.

- Върху какво още има да се работи?

- Имаме изключително тежък проблем със стигмата при ХИВ. Терапията е налице, мониторирането на болните е налице, болните имат чудесно качество на живот. Още обаче тези хора, когато отидат на лекар, не смеят, а е редно, да кажат, че са позитивни. Не смеят, защото биват изхвърлени. Неотдавна се случи в една клиника. И не само. Примерите са много. Въпросът със стигмата у нас е на ниво 1983-1984 г. По света има държави, които криминализират хора, които не са разкрити. При нас слава Богу няма никакви ограничения, но стигмата ще ни погуби.

- До какво води тази стигма?

- Води до това, че позитивните не само не си казват, когато отидат на лекар. Тях ги е страх да отидат да си вземат лекарствата. Да не види някой къде влизат. Страх ги е да споделят с близките си, заразяват партньорите си. Всичко това е ужасно, а може да се предотврати.

- Какво трябва да знаем за ХИВ позитивните?

- Заболяването не пречи на сексуалната активност, не пречи да имат деца. Толкова деца се родиха от такива родители. Всичко това говори против тази стигма. Нека се знае, че такъв огромен прогрес беше направен за 40 години, а ние не може да се преборим с предразсъдъците. ХИВ изобщо не е нито смъртоносен, нито фатален, нито означава, че трябва да живееш без партньор. Всичко това вече не е вярно. Това е една огромна победа, за която трябва да знае цялото общество.

- Като човек, който дълги години е в тази област, какво бихте казали на обществото?

- Не всеки, който е позитивен за ХИВ, има СПИН. Заразяваш се, имаш инфекция, чак накрая може да стане СПИН. Това е клинична диагноза. Трябва да го види инфекционист и да каже, че това е СПИН. Другото е просто ХИВ инфекция. Нека обществото приеме тези хора. Те са работоспособни, млади, умни, знаят как да се пазят.

- Първа внасяте вируса на СПИН у нас. Разкажете за това.

- През 1983 година, когато СПИН беше изолиран, като вирусолог следях как се развива болестта. Не беше ясно ситуацията в България каква е. Имаше данни за САЩ, за Англия, за Франция най-вече имаше. Отидох на една международна конференция, където имах удоволствието да се срещна с Робърт Гало (американски биомедицински изследовател, станал световноизвестен с откриването на човешкия имунодефицитен вирус – ретровирус, отговорен за СПИН – бел. ред.), който простичко ме попита в България каква е ситуацията с това заболяване. Аз казах, че не знам, защото нямаме диагностика, тъй като нямаме вируса, за да търсим антитела срещу него. Каза ми, че ще ми го даде, за да го изследваме. Взех го. Пренесох го в дамската си чанта, без да се притеснявам, и започнахме изследвания.

- Ще има ли скоро лечение на тази болест?

- Да, в момента се разработва ваксина. Антителата ще бъдат доста по-дълготрайни, защото са по-особен тип. Очаква се още в края на тази година ваксината да е готова, но няма да е клинично тествана. Ще има такива изпитания занапред. Част от тях вече са проведени в Африка.

- На кого ще бъде поставяна?

- Все още не е ясно. Отначало се мислеше, че е най-разумно това да бъде на всички новородени, за да се ликвидира изцяло тази инфекция в следващите 15-20 години. След това се чуха гласове, че все пак няма нужда на всички, а само в някаква възраст, в която биха могли да имат рискови сексуални контакти. Например от 10-12 години до 50. Това все още не е решено.

- Вие какво мислите по въпроса?

- Моето собствено притеснение като човек, който много се занимава с тези ваксини, независимо на кого ще я поставим, какво ще си каже: "Имунизиран съм, ще си ходя където искам, ще си правя каквото искам". С други думи отново профилактиката отива на кино. До каква степен трябва да жертваме профилактичното действие на ваксината срещу изменението на поведението. Човек трябва да внимава какви са неговите връзки, а не да разчита на ваксина, която да го пази.