ОТ АРХИВА! С 8 млн. лева ремонтираме Руската църква по заповед на маршал Бирюзов

СССР прокужда и праща в Сибир руските свещеници, иконите са ограбени 

През май 1945-а в храма пее църковният хор, а отвън му припяват съветските офицери

9 септември 1944 г. е черна дата за руската емиграция в България. Престоятелят на Руската църква "Свети Николай" архимандрит Серафим Соболев напуска Руската православна църква зад граница и преминава на подчинение на Московския патриарх. Духовникът, канонизиран много след кончината си през 1950-а за светец, се опитва да помогне на своите събратя, които са поставени от комунистическата и лоялна на Кремъл нова власт на челно място в списъка от "врагове на народа и бивши хора". Малко след деветосептемврийския преврат е убит руският свещеник в столичната църква "Света Петка Самарджийска", предоставена от Синода на БПЦ на руските емигранти в края на 30-те години.

Нерадостна е участта и на друг легендарен руски духовник у нас - протойерей Андрей Ливен. Години наред той живее със семейството си в Руския инвалиден дом в Княжево и служи в неговия параклис "Свети Пантелеймон", но в края на 40-те години е арестуван и изчезва безследно. След като съветските войски пристигат в България, Домът е иззет от руските емигранти и много от тях са прокудени. Уникалният архив на руската емигрантска общност при Дома, богатата му библиотека, иконите и църковната утвар от параклиса са напъхани в брезентови чували, натоварени на съветски военни камиони, после на влакови композиции и отпътуват към СССР. Много от руските свещеници се озовават в български лагери. През юли 1946 г. българският Министерски съвет издава указ, че всички хора в България, родени на територията на бившата Руска империя, както и техните потомци се смятат за съветски граждани. Руският емигрант в България, получил съветски паспорт номер едно, е отец Серафим Соболев. По този начин заедно с движимото и недвижимото имущество на забранените руски емигрантски организации и на руските църкви, манастири и параклиси са "приватизирани" и самите руски емигранти, а въпросният указ не е отменен и до ден днешен. Десетки руски отци, служили години наред в България, са изпратени в Сибир и целините на Казахстан със семействата си, откъдето се завръщат живи у нас само единици.

Голямата дъщеря на отец Андрей Ливен, Маша, прави неуспешни опити да замине в Париж, където след октомврийския преврат от 1917 г. се заселват нейни роднини от аристократичната руско-балтийска фамилия. Народната милиция и съветските комисари у нас обаче реагират с отказ. Едва след намесата на Международния червен кръст Маша Ливен успява да напусне страната и да се установи във френската столица, където живее до дълбока старост.

През май 1945-а, малко след края на Втората световна война, в София пристига на първото си посещение в България Московският и на цяла Русия патриарх Алексий. На 22 май, Връбница, той освещава църквата "Свети Николай", въпреки че ремонтът й още не е приключил. Главата на Руската православна църква (РПЦ) отслужва тържествена литургия заедно с престоятеля на храма архимандрит Серафим Соболев и Ленинградския митрополит Григорий Чуков. Докато в църквата пее църковният хор, навън, пред храма, слави също с песнопение силата на руското оръжие група съветски офицери. Алексий дарява на църквата чудотворна икона, която обаче е открадната през 1991 г. и следите й се губят и до днес. През 90-те години става и друг обир - от параклиса "Свети Пантелеймон" в Руския инвалиден дом в Княжево изчезват ценни икони и богослужебни предмети, но известният столичен фотограф Николай Трейман е успял да ги заснеме и не след дълго те са открити.

На 22 декември 1946 г., след завършването на реставрационните работи, църквата "Свети Николай" е предадена отново на нейния дългогодишен престоятел отец Серафим Соболев и отново става посолска църква, вече към дипломатическото представителство на СССР. Ремонтът на храма, засегнат от бомбардировката през януари 1944 г., е осъществен изцяло с български държавни пари. Веднага след бомбардировката Министерството на благоустройството започва ремонт на "Свети Николай", но едва когато в България пристигат съветските войски под командването на маршал Сергей Бирюзов, ремонтните работи са ускорени. Сталинският маршал сръчква българските власти да приключват час по-скоро ремонта и те се разбързват. От бюджета са отделени цели 8 млн. лева и храмът става като нов в чест на визитата на Руския патриарх.

На големи църковни празници в Руската църква в София са служили през годините и български духовници. Понякога на тях са присъствали и патриарх Кирил и патриарх Максим, а се е случвало и самите те да водят богослуженията. На 19 май току-що интронизираният за Московски и на цяла Русия патриарх Алексий Втори пристига в България и служи в руското подворие в София заедно с главата на БПЦ дядо Максим. Тогава за пръв път у нас пристига в състава на делегацията, съпровождаща Алексий Втори, и бъдещият глава на РПЦ, тогава Смоленски митрополит Кирил Гундяев.