Певецът Васил Василев-Базилио, който се върна от Израел: Нападнаха както руснаците украинците - първо със снаряди, после с отвличания и убийства

- Как започна войната в Израел, която видяхте от първо лице, г-н Василев?

- В спокоен почивен ден започна войната, която никой не очакваше. Събудих се от сирени, но не осъзнавах какво се случва. Разтресе се леглото, чух гърмежи и усетих нещо като земетресение. Първоначално не се уплаших, защото всяка година ходя на поклонение в Светите места, наблюдавам живота на тези прекрасни хора и знам, че напоследък те много градят - небостъргачи, постоянно заменят стари с нови сгради. И си помислих, че сигурно някаква сграда се разрушава, строи се. След втория взрив и сирената обаче разбрах, че нещата са сериозни. Този път пукотевицата и трясъците бяха твърде близо до Тел Авив. И в този момент влезе наемодателят ми с бременната си жена и каза, че Израел е във война и трябва да се скрием в бомбоубежището. Да кажа, че всяко жилище, всеки дом в Израел има такова, което се строи още като си купиш имота. Човекът каза, че от 50 години никога не е било толкова сериозно положението. Влязохме в бомбоубежището, клекнахме с ръце на главата и така известно време. Няма какво да направиш - кръстиш се, молиш се и само това. После излязохме и започнах да чета какво се случва в държавата по телефона си. Може би повече от 7-8 пъти влизахме и излизахме от убежищата чак до другия ден.

- Звъняхте ли в посолството ни?

- Да, но събота никой не работеше, в неделя също. Това, което ме притесни, е, че си спомних и че когато руснаците започнаха войната с Украйна, се случи същото - първоначално с гръм и трясък, а после започнаха да настъпват и да убиват хора. Звъняха, отваряха врати и взимаха заложници и тук. Хората споделяха, че тази война се е подготвяла много дълго време, и се опасяваха, че вече са се обособили твърде много терористични клетки навсякъде и трябва да се внимава. Имаше момент, когато и мен започнаха да ме гледат подозрително, все пак съм чужденец, а тези хора са свикнали да се защитават, да се пазят и живеят много различно от нас. Но този път като никога и те бяха много стресирани. Гледах ги как влизат в убежището с кучета, деца, бременни, стари, млади, много тъжно.

- Какво направихте, за да стигнете до самолета?

- Придвижихме се с моя колега с такси до летището, използвахме кратката "зелена зона", в която изпадна Тел Авив. Оказа се, че около 7000 снаряда са били изстреляни към Тел Авив, но всички до един са били уловени от защитата на военнослужещите на Тел Авив и нито един не падна при нас.

- Багажът ви се загуби, очаквате ли го?

- Да, това не ме учудва, защото на летището бяхме човек до човек, никога не съм виждал такова стълпотворение. Сигурен съм, че е имало претоварване и сигурно заради това са оставили багажа на половината от нас. Но на фона на тази трагедия това е най-малкото, което ме притеснява. Искам да благодаря чрез вас на нашето правителство, което взе мерки и ни спаси с този полет. С това ни доказа, че всеки един българин е важен. Дай Боже само тази война да приключи бързо!