Бареков, Хекимян, Илияна Йотова... Журналисти катерят стълбата на властта

Сменят четвъртата с по-горна 

Бареков и Хекимян замениха сутрешния блок на Би Ти Ви с постове 

Издигането на Антон Хекимян за кандидат-кмет на ГЕРБ за София е изненадващо, както обеща и самият лидер на партията Бойко Борисов. Най-вече с това, че скокът му от една от най-големите и популярни медии у нас, плюс това от позицията на шеф на новините, в политиката е твърде рязък и поставя доста морални от гледна точка на професията му въпроси.

Влизането на Хекимян в политиката обаче е пътечка, вече утъпкана от негови колеги. Не е необичайно представители на четвъртата власт, за каквато е смятана политиката, да преминават в по-горна категория, каквито са изпълнителната и законодателната власт. Едно от най-емблематичните имена в тази трансформация е Николай Бареков. Той също използва трамплина на Би Ти Ви, където от 2003 до 2010 година бе лице на сутрешния блок. Впоследствие напусна и стана директор на "Новини и актуални предавания" в Ти Ви 7, както и водещ на рубриката "Гореща точка" в сутрешния блок на медията, а и изпълнителен директор. На поста бе до 10 септември 2013 г., когато стана ясно, че влиза в политиката. На 25 януари 2014 година Бареков учреди партия "България без цензура", като си постави целта да управлява два мандата. Това не случи, тъй като партията му едва премина 4-процентната бариера, но успя да влезе в парламента. Впоследствие Бареков се класира и за евродепутат.

Друг познат политик с журналистическа кариера е Волен Сидеров. В началото на 90-те години е главен редактор на вестник "Демокрация". По-късно напуска СДС и "Демокрация" и става заместник главен редактор във вестник "Монитор". Истински известен Волен Сидеров става с предаването "Атака" по телевизия "Скат", в което изразява личните си позиции за случващото се в страната.

През 2005 г. Сидеров се опитва да регистрира партия с името на предаването си. Целта е участие в парламентарните избори, но тъй като регистрацията е забавена, журналистът политик участва на изборите с няколко други националистически организации, обединени в Национален съюз "Атака". Получава 296 848, или 8,2% от валидните гласове на изборите и образува четвъртата по големина парламентарна група.

Сидеров е кандидат за президент на изборите през 2006 г.. Изненадващо за мнозина стига до балотаж, който загуби от Георги Първанов с 597 175 на 1 780 119 гласа. Кандидатира се повторно през 2021 година, но завършва на 7-о място с 0,55%. За последно Сидеров беше част от Столичния общински съвет, но напусна поста си.

Вицепрезидентът Илияна Йотова също работи като репортер, редактор, водещ и директор на дирекция "Новини и актуални предавания" в БНТ от 1991 до 1997 г. Впоследствие става депутат и евродепутат. На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за вицепрезидент заедно с Румен Радев. Двойката е издигната от инициативен комитет и печели.

Покойната Клара Маринова бе телевизионен журналист международник с 10 години стаж в БНТ, преди да стане депутат в две обикновени и едно Велико народно събрание.

От 1971 до 1985 г. Асен Агов работи като журналист в Българската телеграфна агенция. От април 1985 до април 1987 година е редактор на новините в Българското радио. През 1987 г. Асен Агов става специален кореспондент на Българската телевизия, като обикаля Африка и Близкия изток. В тази длъжност е автор на много документални филми по актуалните войни в Африка, Ливан, Израел (Палестинската интифада) и войната за независимост в Намибия. През 1990 година Асен Агов вече е главен редактор и водещ на новините на Българската телевизия.

През април 1992 година, след като СДС печели изборите в България, Народното събрание избира Агов за главен директор на Националната телевизия - Канал 1 и Ефир 2, двата държавни и единствени телевизионни канала. Година по-късно през март, малко след като правителството на Филип Димитров е свалено с несполучлив парламентарен вот на доверие, Агов е уволнен от телевизията. Впоследствие телевизионерът е депутат в пет парламента.

Милена Милотинова е едно от най-популярните лица в БНТ, като от 1992 г. става водеща на "По света и у нас". След излъчен получен от международния новинарски видеообмен суров материал от войната в Чечня през 2000 г. Милотинова е временно свалена от екран като водещ и репортерства за новините на БНТ от страната и чужбина. През декември 2000 г. отново я връщат на екран като водещ на новините, но година по-късно става депутат от НДСВ и оглавява медийната комисия в Народното събрание.

Елена Йончева, Цветелина Узунова и Диана Саватева са други журналисти, чийто професионален път се преплита с политиката.