Детският учител Александър Симеонов от "Гласът на България": Ученици знаят повече от учителите си

Цялата философия на образованието ни е сбъркана, системата трябва да се промени 

КОЙ Е ТОЙ

Александър Симеонов е на 41 г. и е първият участник в първия сезон на "Гласът на България", който стъпва на сцената, но тогава никой от журито не се обръща. 10 години по-късно той обръща 4 стола и продължава музикалното си приключение в отбора на Иван Лечев. Александър е почитател на рок музиката и има своя група Strykers. Той е учител в детска градина "Надежда" в Плевен и след емоциите в кастингите "на тъмно" в музикалното риалити ще приеме в първия учебен ден малчуганите, които възпитава и обучава.

- Поздравления за фурора, който направихте в "Гласът на България". Очаквахте ли го, г-н Симеонов?

- Честно казано, не очаквах да обърна и 4-те стола. Преди кастинга бях учудващо спокоен, но когато излязох на сцената, много се развълнувах и ме хвана адреналинът. Минаха ми какви ли не мисли през главата. Но някак усещах, че Иван Лечев ще се обърне. За останалите не бях сигурен.

Първия път, преди 10 години, Кирил Маричков не се обърна, защото не хареса избора ми на песен My way. Това беше урок, че човек може да притежава необходимите качества, но с неподходящ избор на песен няма да успееш да въздействаш.

- Какво ви мотивира да се завърнете десетилетие по-късно?

- След първия сезон дори не се бях замислил да се върна. Но този сезон, който е юбилеен, вече бяхме направили нова група с част от моите колеги, с които свирим от доста години. Натрупахме много материал по време на ковид пандемията. Решихме, че е време за група, която да създава авторска музика. И отново да покажа това, което умея. Останах очарован от организацията в шоуто. Обръщат ти внимание, карат те да се чувстваш специален, научих нови техники от вокалните педагози и смея да кажа, че позитивите са много.

- Извън сцената сте детски учител. Как се насочихте към педагогиката?

- Завърших бакалавърска степен в университета за учител по философия. Но ми потръгна с музикантския живот и с брат ми, който е пианист, започнахме да свирим по пиано барове. Учителстването оставих на заден план. Но ни беше много трудно. Липсваше ни стабилност в доходите и осигуровките. Затова музиката мина повече като хоби на заден план, защото годините минаваха и човек трябва да се подсигурява.

Преди 5-6 години стартирах опити да упражнявам професията. Така започнаха да преподавам на деца в 6, 7 и 8 клас в град Тръстеник. Тогава бях по заместване. Чувствах се странно първия ден и дори депресирано. Чудех се дали ставам изобщо. Но след няколко дни децата ме допуснаха до себе си и ме заобичаха. Аз тях също. Това продължи 6 месеца, когато договорът ми изтече. Така разбрах, че имам бъдеще в гилдията. Но трябваше да се преквалифицирам, защото трудно изпълним е нормативът за един учител по философия. Реших да запиша "Начална и предучилищна педагогика". Много е хубаво да работиш с по-малки деца - до 4 клас. Когато влизат в пубертета на 12-13 години, вече много по-трудно можеш да им въздействаш.

След завършване на магистратурата подадох документи за работа. Исках да преподавам в начално училище. Поканиха ме в детска градина и приех. Но се оказа, че това има своите предизвикателства. Творческият процес е много по-свободен и активен. Можеш да се отдаваш на творчеството, играта, общуването и възпитанието на децата и първоначалните стъпки в изграждането на ценностната им система. Тя е в Плевен, намира се срещу дома ми - буквално на 2-3 минути разстояние. Работя вече 5 години в детската градина.

Но е необходимо да притежаваш три качества - търпеливост, спокойствие и разбиране. Ако си прекалено темпераментен, не се получава. Има колеги, които не са работили преди и казват, че не могат да издържат, защото се изнервят. За да общуваш с такива малки деца, трябва да имаш голямо въображение.

Задължително се минава през психиатър, който дава удостоверение. Той започна да премигва, когато се появих, защото е рядкост мъж да е учител в детска градина. Трима сме общо в Плевен. Изненада се и ме попита дали ще имам нерви за професията. Моето мнение е, казва той, че трябва да имаш инфантилност в добрия смисъл и богата душевност, за да можеш да контактуваш с тези деца. Да играеш по детски с тях, да приемаш света по детски, но и да им говориш като възрастен. Ако имаш правилния подход, те разбират.

- Какво трябва да се промени в сферата на образованието?

- За мен лично цялата система трябва да се промени, но това е борба с вятърни мелници. Цялата философия е сбъркана. Това е система, измислена преди век и половина в Прусия. Когато са започнали да воюват, им е трябвало единен принцип - войници, които да са взаимно заменяеми. Така сякаш е и днес с учениците. Но сега се намираме в информативния век. Законът на Мур гласи, че на всеки две години нещата се променят и човек трябва да учи постоянно, за да се адаптира. Не можеш да работиш по начин преди 40 години, защото технологиите се променят. Но много хора живеят в миналия век и ставаме свидетели на това ученици да знаят повече от някои учители в определени направления. Това е парадокс, но е налице.

Постоянно трябва да се интересуваме от работата с новите технологии. Използваме интерактивни дъски, но те са стари и не се произвеждат вече. Има вече нови и по-качествени, но мнозина не желаят да се използват.

- По отношение на самото обучение как стоят нещата?

- Ние не учим децата да мислят критично, а да си научат урока, да го "изпеят", да си получат оценката и да си седнат. Но това не ги прави по-умни. Промяната идва отдолу нагоре. Ние, учителите, най-добре знаем от какво имат нужда децата. Ние трябва да кажем на управляващите какво ни е потребно, за да се получи качество. Но, уви, тази връзка не е много силна. По убеждение съм либертарианец и смятам, че държавата не се справя със своите задължения. Ние само се отчитаме какво сме свършили, но никой не иска да види на практика какво се случва.

Някои от преподавателите, които ни учат в детската градина, са били там преди повече от 20-30 години. Те са просто теоретици. Идват и ти казват как трябва да се държиш в детската градина, но е влизал там преди 30 години.

- Как съчетавате трудната учителска професия с музиката днес?

- Създадох 6-7 детски песни. Първата от тях е химнът на нашата детска градина "Надежда". Иска ми се да подготвя мюзикъл "Спомени от детската градина", който да се играе от по-големи деца - поне 8-10-годишни.

С групата ни Strykers имаме вече клипирана песен "Океан на любовта". Записахме и новата ни песен "Огнени сенки", посветена на плевенските рокери. Ние сме приятели, а те нямаха свой химн. Заедно намерихме финансиране и клип със сцени със самолети и мотори. През октомври ще имаме премиери и на двете парчета.