Изследователят на ракията Тотьо Тотевски: 113 години живя прадядо ми с троянска сливова!

Напитката е част от културната традиция на нашия край, казва историкът

Кой е той

Тотьо Тотевски е обаятелен разказвач, краевед на Троянския край и сериозен изследовател на всичко, свързано с легендарната сливова ракия. Това е една от запазените марки на региона. Дълги години Тотевски е директор на Троянския исторически музей и посвещава десетилетия на проучванията си, свързани с живота и традициите в тази част на България. Автор е на книги за троянската сливова, като в момента работи по поредното издание, посветено на еликсира.

За читателите на "България Днес" Тотевски издава някои от тайните на вълшебната напитка, която е в основата и на голяма част от местния хумор.

- Господин Тотевски, кога за първи път опитахте от еликсира, наречен троянска сливова ракия?

- Трябва да съм бил пет-шестгодишен. Помня как на Ивановден баба ми, която беше именячка на този ден, посрещаше вкъщи музиката на село Терзийско. Оркестърът обикаляше домовете на всички празнуващи и ставаха големи черпни. По някое време хората си отиваха, аз минавам по масите, гледам къде по чашките има ракия и взема, че си пийна (смее се). Но вече много години не пия твърд алкохол, спрях още през 1976 г. Историята на троянската сливова ме интересува най-вече като част от културата на нашия край и като интересен поминък в по-стари времена.

- От случката, която ни разказахте, излиза, че сте закърмен с троянската сливова...

- Дядо ми Стойко, мъжът на споменатата баба Иванка, е бил грънчар. Но зарязва този занаят, защото Троянският край започва да се пука по шевовете от грънчари. Дядо Стойко започва да произвежда троянска сливова. Отглежда сливи, вари ракия, суши част от реколтата. И за двете производства има голям пазар. Разполага с бъчви от 500 литра и каруца, която е специално пригодена да превозва този огромен съд.

Дядо Стойко качва бъчвата, пълни я с ракия и заминава за София при фирма "Троянка" в Подуяне. Оставя стоката да се продава и ако се наложи, прави нов курс. Дядо Стойко живя до 94 години. На млади години си попийваше, на стари години вече спря.

- Значи добре му се е отразявала троянската сливова на младини, щом е живял толкова дълго...

- Така е. Въпреки че в сравнение с неговия дядо Дочо дядо Стойко си отиде рано. Дядо Дочо е живял 113 години и също си е сръбвал от троянската. Обичам да се занимавам с опазването на родова памет. Написал съм 220 страници семейна история на моята фамилия. Това наследство трябва да бъде опазено, защото иначе се обезличаваме като народ. В този смисъл и троянската сливова ракия е част от нашата културна традиция.

- От кога се занимавате с вашите проучвания?

- През 1972 г. завърших българска филология и история и се прибрах в Троянския край. Започнах да събирам занаятчийска терминология, диалектни думи, и материали за сливовата ракия. Тогава беше по-лесно да се вари домашна ракия. Любопитното е, че бабите също варят троянска сливова, а и си попийват.

- Весел е бил животът във вашия край с такива хубави традиции!

- Ще ви разкажа една съвсем истинска случка. Баба се разболяла и снаха й я завела при известния в нашия край доктор Диков. Прегледал я лекарят и казал: Бабо, няма нищо сериозно. Но един месец сутрин ще пиеш по един аспирин. След месец ще дойдеш на проверка. Минал месец, отива бабата. Докторът гледа - всичко наред. "Бабо, ти пиеш ли аспирина?", пита Диков. "Пия, пия - вика бабата. Е, с какво го пиеш - настоява докторът. "Ами с ракия, как иначе да го пия", отсича бабата.

- Това си звучи направо като виц!

- Истинска история е! Но една от моите книги е посветена на ракиения хумор. Анекдоти, пословици, поговорки, клетви, майтапи. И много хубави карикатури на Милко Диков. Слава богу, успях да събера много информация от по-старите хора. Сега и местните в Троян не са много наясно.

- Коя е най-хубавата ракия според вас?

- Имал съм възможност да опитам ракия на почти 100 години. Това вече не е ракия, а сладникав ликьор. На нищо не прилича! Ракията е най-добра на възраст между 15 и 25 години. Но задължително трябва да е отлежала в дъбово буре! Другите дървесини дават неприятен дъх на напитката. Трябва да се събират сливи, които са здрави, за да ферментират хубаво. Народът е казал: От хубава мома - хубава булка, от хубава слива - хубава ракия.

- Знае се, че Троянският манастир има важна роля в традициите за производство на троянска сливова. Бихте ли разказали повече?

- Манастирите не само у нас, а и в Европа произвеждат ликьори, вина, ракии, бира. Троянският манастир навремето е бил сериозен производител и на сливова ракия. Напитката се е услаждала много и на цар Фердинанд. Монархът е обичал да ходи в тази света обител. Попийвал си е ракийка, хапвал си пъстърва, слушал хубава музика. Тази традиция е спазвал и синът му цар Борис III. Царският дворец е зареждан редовно с троянска сливова.

- Накрая нека да завършим с един ракиен анекдот от вашата книга, който вие изберете.

- Отварям книгата наслуки и ето на какво попадам. Двама роднини си говорят и единия казва: "Братовчед, разбрах, че си бил по болниците. Какво ти казаха докторите?

- Не ми дават да пия ракия.

- Че ти защо им искаш? Върви в магазина и си купи!".

Има и още много весели истории, свързани с троянската сливова. Дай боже, да имам възможността да ги опиша всички!