Любимец в Родопите! Ердинч е най-бързият пощальон

Има куп награди, разнася писма и в пек, и в мраз

Ердинч Али е най-бързият пощальон у нас! Родопчанинът има редица купи и награди от международни състезания. Бързото ходене му е в кръвта и няма кой да го надмине на дългите участъци. През годините Али е участвал в спартакиади и балканиади у нас, няколко пъти в Турция и в Румъния.

"Моите познати и приятели започнаха да се обръщат към мен с "Най-бързия пощальон" и имат право, защото ме познават, колко съм изпълнителен", споделя пред "България Днес" началникът на пощенската станция в Девин.

Ердинч е в системата на Български пощи от 1995 година и бавно, но славно се изкачва по стълбичката към ръководния пост. Всичко започва един юни, когато в кметството на родното му село Грохотно пристигат пощенски служители за изплащане на пенсиите. Мъжът отива да вземе парите на родителите си и разбира, че е обявено свободно работно място в местната пощенската станция.

"Явих се на подбор и от 03.07.1995 г. съм служител на "Български пощи" ЕАД до ден днешен", връща лентата назад вестоносецът.

За последните 28 години родопчанинът е минал през различни длъжности - от пощальон, през счетоводител до началник и офис мениджър. В момента работата му е свързана предимно с организация на обслужване на клиенти. За последните три десетилетия Али е обиколил много населени места и почти няма пощенски клон в района, в който да не е бил. И в студ, и в пек най-бързият пощальон у нас има една-единствена мисия - да достави на хората пощенски пратки, вестници, пенсии, помощи.

"Пощальонът е вестоносец. Той не само доставя информацията под някаква форма, а доставя и радост на хората, особено при посещаване на адресите при изплащане на пенсиите. По домовете най-щастливи са възрастните хора. Те са жадни за приказка, искат да общуват. Има села, където животът е спрял, живеят само възрастни и единственият, който посещава домовете, е пощальонът", споделя със заразителен ентусиазъм Али.

В момента, в който Ердинч се появи в някое родопско село, хората се струпват около него с усмивка на лицата в очакване да получат някаква вест за тях. Разтоварват се, като си споделят болката, а пощальонът ги изслушва внимателно и те остават доволни.

"Близостта до хората, чувството на задоволеност от потребността на дадена услуга и радостта в очите, особено при по-възрастните, ме зареждат положително и се чувствам удовлетворен от свършената работа. Обичам да помагам, както на хората, така и на колегите от пощенските станции. Именно това ме кара да работя в едно дружество с вековна история. Прибираш се в здрач през зимните дни премръзнал, но си доволен от свършената работа. Удовлетворението на хората ме зарежда за следващия работен ден", признава раздавачът на радост.

Въпреки подема на технологиите последните десетилетия Али споделя, че все още се намират писма за кореспонденция. Рядко, но има.

Доли ЛУКАНОВА