Д-р Валентина Иванова, съосновател на академия "Никола Тесла": Тестовете вкарват учениците в калъп

Поощрява се повърхностното знание, отказът от мислене води до затъпяване

Коя е тя

Д-р Валентина Иванова е един от основателите на академия "Никола Тесла". Завършила е Първа английска гимназия, защитила е докторска степен по изкуствен интелект още преди да се заговори за това, специализирала е в Института по софтуерно инженерство към университета "Карнеги-Мелън" в САЩ, както и финансов мениджмънт към Шефилдския университет. Казва, че в академията събират под един покрив най-добрите учители с най-добрите ученици.

- Защо всички смятат, че младите са неграмотни днес, д-р Иванова?

- Има две огромни причини. Първата е форматът, по който сме избрали да ги оценяваме. Тестовият формат много насърчава повърхностното знание. Той не кара учениците да се задълбочават и да мислят в материала. Има изследвания, че тестовата система буквално води до отказ от мислене. А отказът от мислене се нарича затъпяване. Тази форма насърчава децата да се подготвят повърхностно и формално. Втората причина е, че в момента се появява една огромна разлика в поколенията. По много различен начин се възприема светът. Технологиите, които в моето детство смятахме за "космически", в момента приспиват децата. Тази много голяма промяна ни пречи да общуваме с децата си. Да намерим езика, на който да им предадем нашето знание, да им разкажем историята, откъде сме тръгнали. Аз нямам нищо против учебните програми, но те не достигат до младите.

- Какво да направим?

- Трябва да има преподаване с разбиране, а не учене с разбиране. За Възраждането например. Децата трябва да разберат, че това е един изключително рядък и светъл период от историята, който не се случва често. Да тръгнеш от едно подчинено положение, да решиш, че ще имаш собствена държава, че ще важат твоите правила и да платиш цената. Това е нещо, което не се случва непрекъснато, обаче децата нямат контекста, в който да осмислят тези събития.

- Как да запалим любопитството им?

- Децата са много любопитни. Стане ли им интересно, те ползват цялата информация на света. В момента не разбират защо трябва да учиш нещо, след като можеш във всеки момент да си извадиш телефона и да разбереш каквото те интересува.

- Основателят на Демократичните училища Яков Хехт казва, че образованието започва там, където свършва гугъл. Така ли е?

- Никога не трябва да оставиш училището да попречи на образованието ти. Отговорността за това, което се случва в нашата глава, си е наша. Ние трябва да използваме всички технологични средства, изкуствен интелект, всичко, което в момента светът подарява на децата ни, за да им помогнем да изградят собствения си интелект. За да могат да стъпят върху собствените си знания, за да направят утрешния свят още по-добър. Ако останат под чертата, не ги очаква нищо добро.

- Нашата система на обучение като че ли обезкуражава учениците. Трябва ли да се смени?

- Първо, не се провежда достатъчно често разговор с децата, че наистина доброто образование е единственият сигурен път към успеха. Знанието е единственото богатство, което никой не може да ти вземе. Това е разговор, който не се води достатъчно често у дома или в училище.

Другото е, че едно време се е преподавало от най-добрите. Най-добрите са учели следващите поколения. Учили са някъде по света и след това са се връщали, за да преподават знанията си. Даскалът е бил прозорецът към света. Той е преподавал с разбиране. Ако в момента учителят влезе, изпее си песничката и излезе, това нанася щета. Това демотивира децата. Те тази песничка могат да си я проверят в интернет, да я гледат на филмче, откъдето си искат. Това не е достатъчно.

- Откъде да дойде мотивацията на учениците?

- Мотивацията на учениците идва от мотивацията на учителите. Ако на мен не ми е интересно в час, как да му е интересно на детето? Проблемът на системата е, че не поощрява учителите да направят нещо различно. Нещо, с което да запалят децата. Тя не разграничава учителя, който е наистина добър, който оставя следа в живота на детето. В момента той е наравно с този, който влиза в час, изпява си урока, пише петици и шестици, за да няма драма. Накрая на матурата децата получават тройка. Ние им казваме: "Готови сте за живота, стига толкова". Това са 30 процента успех! Това означава, че ако отидете на лекар и той ви напише рецепта, две от трите лекарства ще са сбъркани. Става опасно. И ние казваме на децата "Върви напред" с две от три сбъркани неща.

- Важното е да изкараш нещо различно от двойка, така ли е?

- Така е. Но има и друг проблем. При отличниците нещата стоят по същия начин. Те са се готвили, знаят много повече от този минимум, който се иска, за да покриеш теста от 25 въпроса. А как да го покажат?

- Учениците имат по три отговора на тестовете. Както и да ги попълваш, имаш 30 процента шанс да отговориш вярно. Така ли е?

- Абсолютно е така. Това се насърчава. Дори само "А" да отбелязваш, все ще изкараш. Статистически си готов. Системата казва на децата "Това е ОК, махай ми се от главата, повече нищо не искам от теб".

- А какво става после, когато се сблъскат с реалния живот?

- После те излизат и бизнесът казва: "Не сте готови". Ами не сте, много ясно. Концептуално не сте готови. Не сте научени, че е важно да знаеш. Да знаеш е по-добре, отколкото да минаваш между капките и да ти се разминава. Обаче системата не поддържа обратна връзка по време на 12-те години в училище.

- Ретроградна ли е вече системата, по която обучаваме децата си?

- Ако учителят използва тези 40 минути, които има с децата, за да им обясни какво правят, да ги насочи, да им помогне, да ги развълнува, нещата ще са съвсем различни. Обществото е дало 12 години на децата да учат, а ние ги пропиляваме. Само се отбелязва в електронния дневник, че е взет часът. Пълен абсурд. Тази част от системата трябва да бъде тотално променена. Тези минути да бъдат оползотворени, а не изгубени. Това е много трудно.

- Трябва ли учителят непрекъснато да се развива?

- Той трябва да знае техния език, да разбира какво ги вълнува, да познава света им. Дори да следи игрите, които играят. Да може да им каже: "Може би това не е най-полезното". Затова учителите, които забраняват изкуствения интелект, по-скоро бъркат. По-скоро трябва да се поощри интересът на децата. Защото, ако забраниш да ползват изкуствения интелект, те ще започнат да лъжат и да си пишат домашните с него. Технологиите трябва да се интегрират в образованието и естественото любопитство да се поощрява.

- След като сме измислили изкуствения интелект, може би не е редно да загубим битката?

- Това е като състезание между пешеходец и човек в автомобил. Този, който може да ползва автомобила, той има огромно предимство. Това не е нищо ново. Трябва просто да подготвим децата, да им помогнем да са в колата, а не пеш. Днес децата въобще да знаят защо учат.