Архитектът Петър Петров: 37 човека се грижат за 40 хил. паметника

Експертите са със заплати като в квартален магазин 

КОЙ Е ТОЙ

Арх. Петър Петров е директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и носител на три награди "Сграда на годината".

Освен в НИНКН кариерата му се развива в 4 архитектурни бюра във Франция. Той е стипендиант на френското правителство, завършва, а по-късно оглавява и специализирания курс за България на Центъра за висши науки "Шайо", световна школа в опазването на недвижимите ценности. Бил е главен архитект на район "Централен" в Пловдив.

- Арх. Петров, предизвикателство ли беше за вас да поемете управлението на Националния институт за недвижимо културно наследство?

- Да, голямо предизвикателство, но и дълбока вътрешна убеденост, че ако и сега не направим усилие да спасим българското недвижимо културно наследство, съвсем скоро няма да има такова. Когато преди 2 години се явих на конкурса за директор на института, знаех, че ще се сблъскам с неработещ закон, разбита система за опазване, огорчени и демотивирани колеги с висока компетентност, която стои неизползвана, и неизследвани или унищожени археологически паметници и много други нередности.

- Колко паметника има в момента в България?

- Броят им се променя непрекъснато. По официалния списък са малко под 40 000. Но много обекти вече са разрушени. В момента законът не ни дава право да ги отпишем, макар че вече не съществуват. Има и една нова група сгради, създадени през втората половина на XX век, които във времето са придобили ценност. Това културно наследство тепърва трябва да бъде изучено и включено в списъка. За да бъде защитено, преди да бъде унищожено. България е една от страните, които притежават чудесни образци на модернизма, постмодернизма и брутализма с характерен български почерк и архитектурна традиция. Това я прави много интересна дестинация за европейските изследователи и туристи с вкус към културата.

- Погубваме ли културното си наследство?

- Губим голяма част от него и териториалната програма го потвърждава с числа. Преди нея грубите оценки сочеха, че годишно изчезват около 400 обекта. Сега установяваме, че на места необратимите загуби и рискът от унищожаване достигат 50%. На други места щетите са по-малки, но е въпрос на време да нараснат. Това е опустошение не само на средата, а и на душите ни. Проблемът не е един и ако отстраняваме причините на парче, опазването на нашето културно наследство няма да се подобри. Необходимо ни е комплексно решение, което да промени философията и да даде отговори на обществото какво и защо пазим. Системата за опазване у нас не е конструирана така, че да работи. Разбита е или бездейства, дейностите и отговорностите са разпръснати до безотговорност.

- Колко души се грижат за паметниците ни сега и колко са били преди 20 години?

- В момента са 37, концентрирани в София. Бяха по-малко, но през последните две години с много усилия осигурихме щатове за още петима. Преди 20 години екипът е бил от около 400 експерти, разпределени в цялата страна Ц- архитекти, конструктори, инженерни специалности, реставратори, специалисти за физико-химични анализи. След като поех ръководството на Националния институт за недвижимо културно наследство, едно от първите неща беше да изчисля колко време е необходимо, за да актуализираме списъка на недвижимото културно наследство в този състав с по-малко от 40 души - 180 години! За толкова време няма да остане камък върху камък. Сега към нас се присъединяват външни експерти, за да помогнат за Териториалната програма, и се надбягваме с времето.

- Културното наследство част ли е от националната ни сигурност?

- Това е доказан факт. В историята завоевателите често разрушават градовете, за да покорят жителите им.

Сградите, покрай които минаваме, и улиците, по които вървим, въздействат върху нашите емоционални състояния, върху спазването или нарушаването на правилата. Средата създава ценности, общности и обществени норми, може да разболява или да вдъхновява, да създава лидери и визионери. Ако ходите сред руини, се страхувате и съсредоточавате цялата си енергия в оцеляването, не в развитието. Нацията е духът ни и него пазим през културното ни наследство.

- Какво трябва да се промени в държавата ни, за да запазим паметниците на културата ни?

- Осмислянето и разбирането. Ние не пазим паметниците на културата заради тях самите, а заради хората. И на това трябва да научим децата си още в училище. България губи 1,5 млрд. евро годишно от неразвития ни културен туризъм според публикуван наскоро анализ на туристически сектор. Това е унищожен културен и икономически ресурс. Необходим ни е закон, който пази, а не пречи. Не изоставя собствениците, а подпомага поддържането и социализирането на ценните обекти, както в Гърция, Италия и другите съизмерими с нашето наследство държави. Пази добросъвестно това национално богатство. В момента законът е тромав, противоречив и плашещ. Националният институт за недвижимо културно наследство е свит до малобройна администрация, която реагира на преписки и е лишен от хора, време и инструменти, за да бъде институт, който изучава, разказва и опазва ценните обекти. Вероятно това е единственият институт, в който научните степени на археолози, архитекти и историци не се признават. И техните заплати са като в кварталния супермаркет. Вероятно България е единствената европейска държава, която няма лаборатория за изследване на стареенето и патологията на материалите, за да намира решения за реставрирането им.