Страсбург осъди България за бездействие при насилие над момиче

За пореден път!

Побоите са системни, полиция и прокуратура у нас мълчат!

Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург осъди България за това, че не е защитила 15-годишно момиче, което е подложено на системно домашно насилие. Прокуратурата у нас отказва да повдигне обвинения и девойката не получава никаква защита. Това е и причина България да бъде закована за пореден път в Европейския съд.

В началото на 2019 г. 23-годишен мъж заживява с непълнолетното момиче. Още тогава започва да показва явни признаци на агресия и да посяга на тийнейджърката. На 8 септември нещата съвсем излизат от контрол. Бабаитът жестоко пребива 15-годишната си изгора и я вкарва в болница.

Съдебно-медицинският доклад от 9 септември 2019 г. показва над 10 сериозни хематома по тялото на момичето. Освен това се посочва, че жалбоподателката е отказала гинекологичен преглед, което кара някои от лекарите да смятат, че може да е била сексуално насилена. Но това остават само предположения. В доклада се заключава, че травмите са причинени от удари и натиск, приложен с твърди предмети.

Когато майката на жертвата разбира какво се е случило, се обажда на социалните служби. Това става два дни след побоя, а момичето има като доказателство медицинско свидетелство. Две седмици по-късно директорът на местната дирекция за социално подпомагане уведомява прокуратурата за извършено престъпление срещу непълнолетно лице.

В документа от социалните пише, че най-често насилникът я блъска на земята и я рита. Веднъж я бута, докато са на разходка в планината, и момичето се търкаля над 10 метра из бодливи храсти. Още по-сериозен побой е извършен в края на август 2019 г., но както при предишните инциденти жертвата отказва да бъде прегледана от лекар. Най-тежкият побой, след който майката на момичето решава да вземе мерки, е на 8 септември. Тогава насилникът удря с юмрук в лицето девойката и започва да я души. Точно преди да загуби съзнание, я бута на земята и удря главата й в плочките на пода. Докато лежи безпомощна, той я рита в корема. От доклада на социалните служби става ясно, че бившата приятелка на насилника, както и собствената му сестра също са били жертви на физическо насилие от негова страна в миналото.

Въпреки всички доказателства, медицински експертизи, показания на бившата и на сестрата на насилника прокуратурата в Костинброд отказва да повдигне обвинение. Мотивът им е, че това е тип престъпление, което по принцип се разследва само след жалба на пострадалия.

Съдът в Страсбург не е съгласен с това решението на нашите правни органи. Евромагистратите посочват, че жертвата тогава е била непълнолетна и вероятно е била в позиция на зависимост от заподозрения нападател. Според съдиите това може да се приеме за изключителен случай, при който прокуратурата може да инициира наказателно производство. Освен това съдиите от Страсбург посочват, че случаите на домашно насилие се преследват наказателно по инициатива на прокуратурата.

Казусът на 15-годишната жертва на побои обаче не отговаря на условията в българския закон и не се признава от властите за домашно насилие. Причината е, че тя не е "в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство" с насилника си. Европейските магистрати намират това за абсолютно нелепо.

Това изискване в закона многократно е посочвано от правозащитници като слабост в законодателството, което оставя без защита жените, които не живеят заедно с насилника си. Такъв беше случаят на убитата през април Кристина Благоева, чието тяло беше намерено в багажника на колата на бившия й партньор.

Заключението на съда в Страсбург е, че държавата не е осигурила адекватна защита на жертвата. България е осъдена, че е нарушила забраната за нечовешко и унизително отношение и забраната за дискриминация, които са записани в Европейската конвенция за правата на човека - международен договор, по който България е страна. Страната ни е осъдена да плати 10 000 евро на жертвата.

В решението се подчертава проблемът със защитата на жените, пострадали от насилие в България. Съдът се съгласява с позицията на жалбоподателката, че в страната предимно жени страдат от домашно насилие, а самото насилие е на най-високо ниво в целия ЕС. Затова съдиите приемат, че като жена, пострадала от насилие, А.Е. е била в неравностойна позиция, а властите не са я защитили.

В решението се посочва, че отказът на България да ратифицира Истанбулската конвенция е показателен за намеренията на страната да се бори с домашното насилие. Посочва се също, че липсата на изчерпателна статистика за случаите на домашно насилие "вече не може да се обяснява само като пропуск" от страна на българските власти на фона на сериозността на проблема.

Проблемът се разраства!

Според неправителствени организации една на всеки три жени в България е преживяла насилие. Официална статистика няма. В проектозакона за изменение на действащия Закон за защита от домашно насилие има изискване за създаване на регистър, но този закон до момента не е приет.