ЕМОЦИОНАЛНА ИЗПОВЕД на мъж с ампутиран крак: Две години съм затворник вкъщи!

Протеза и рехабилитация дават шанс на 49-годишния мъж да има нормален живот 

Станимир живее като затворник в собствения си дом през последните години. Иска да излиза навън и да се разхожда, но не може да го прави, защото десният му крак е ампутиран.

"Имах тромб в пръстите и закъснях с решението за лечение. Отделно ме прехвърляха по отделения и в един момент се оказа фатално късно. Кръвта започна да се трови и вместо да ми отрежат само пръстите, махнаха целия крак", разказа пред "България Днес" 49-годишният Станимир Николов от Свищов.

От лятото на 2021 година, когато е извършена ампутацията, мъжът е напускал дома си само два пъти - през март 2022 година отива на рехабилитация в Плевен, а на 1 март тази година е последното му излизане във външния свят.

Признава, че иска свободата си, но не се отчайва, тъй като в момента има надежда за по-добър живот.

Специална протеза може отново да го изправи прав. Стойността й е 10 хиляди лева, а здравната каса му отпуска само 3000. Но чрез дарения на добри хора успява да събере парите. Осигурени са му и средства за последващата рехабилитация в София, която може да продължи близо месец и един ден струва поне 120 лева.

"Искам да благодаря на хората, които ми помогнаха да съберем парите. Колегите ми са до мен от първия ден. Кметът Генчо Генчев отдели лични средства, а не от общината, за да помогне за протезата, за рехабилитацията, за пътуването и престоя в София. Сърдечно благодаря", призна емоционално пред вестника Станимир.

Другата голяма надежда на свищовлията е да започне да получава ТЕЛК пенсия. Но няма яснота кога точно ще се случи. През февруари тази година получава обаждане, че е излязло решението. Казват му, че трябва да се откаже от едно от заболяванията си - диабет, и да получи пожизнен ТЕЛК 91% с придружител. Отказва се, но още не е започнало изплащането на пенсията.

"Предполагам, че от другия месец вече ще ми дават ТЕЛК пенсия. Мисля, че дотогава ще успея да се справя с парите. Чувам някои хора да ми подмятат, че нищо нямало да стане с протезата и рехабилитацията, но не им обръщам внимание. Никога няма да разбера какво ще е, ако не опитам. Затова и мисля положително и съм обнадежден", добави Станимир, който не губи присъствие на духа въпреки трудното си положение.

Близо три десетилетия Николов работи в Дома за стари хора "Мария Луиза", където е невъоръжена охрана. Прави го само вечер, а през деня има още много занимания.

Станимир признава, че вече си е представял какво ще е първото нещо, което ще направи след поставянето на протезата и преминаването на рехабилитацията. "Ще отида в дома, защото много ми липсват хората там. Искам да ги видя на живо и да разговаряме", казва с поглед към бъдещето Николов.

И допълва, че вярва в доброто, защото е видял много добрина от хората по време на ужаса, през който преминава.

Желаем му успех!