ВЕТЕРАН! 100-годишният дядо Георги ОЦЕЛЯВА БЕЗ РАНА във Втората световна война

Столетникът е зад картечницата при прогонването на германците 

Снимки: Авторът и Даниела Райчева

"Бях зад картечницата във Втората световна война! Оцелях два месеца сред бомби и изстрели, без да ме ранят".

Така започва разказа си 100-годишният дядо Георги Малинов от китното село Балша. Преди броени дни ветеранът от Втората световна война отпразнува столетие и е гордостта на населеното място, а кметовете на Балша Николай Нодков и на Нови Искър Даниела Райчева го дариха с подаръци и благопожелания.

През есента на 1944-а Георги е едва 21-годишен и стреля от една от трите картечници в българските части в Македония. Столетникът е живата военна история на Балша и пази емоционални спомени от фронта, които и до днес разказва с бистър ум, сякаш са се случили вчера.

Малинов се включва в легендарната Страцинско-Кумановска операция. Тя е настъпателна акция на българската армия по време на участието ни във Втората световна война срещу войски на Третия райх, отбраняващи подстъпите към долината на река Вардар. Проведена е от 8 октомври до 14 ноември 1944 г. Операцията се провежда с цел да се пресече пътят за отстъпление на група немски армии от Гърция към Централна Европа. Българските войски започват настъпление на 8 октомври и същия ден влизат в Крива паланка.

"Пеша вървяхме от Кюстендил до Крива паланка в Македония. Два-три дни останахме там, а в далечината се гърмеше страховито. Строихме се, преди да поемем към фронта, а при нас дойде свещеник да ни прочете молитва. След това командирът държа реч и ни каза, че трябва да отмием петното, хвърлено върху нас - виждаше се, че германците, с които България беше съюзник, губеха войната. Тогава той ни каза всеки от нас да разшие долния ъгъл на войнишката куртка от вътрешната страна и да сложим в него точния си домашен адрес - ако бъдем убити, да знаят къде да ни закарат и погребат", връща лентата назад със сълзи на очите войникът.

Малинов е в картечна рота - мерач на втора картечница от общо три, които навлизат в Македония.

През двата месеца на кръвопролития Георги забравя за сън и глад. Нощното дежурство зад картечницата и липсата на хляб цели 3 три дни не сломяват духа му.

След войната и преживяното на фронта Георги започва да се занимава със земеделие в Балша. Сключва брак и има двама синове, трима внуци и четирима правнуци.

По-късно работи като леяр, а за последно е цивилна охрана на въоръжени складове. После се пенсионира и старините си прекарва и до днес в Балша.

За своите 100 години дядо Георги е добре със здравето. "Стомахът ми е здрав и си ям като млад човек. Кръвното е бетон - 120 на 80, също като на млад човек", обяснява дядо Георги и добавя, че проблеми има само със зрението и краката.

Приседнал в двора на къщата си в китното селце, столетникът казва, че премахването на казармата е добре дошло за младежите - да не ходят да си губят времето и младините. Но от друга страна, престоят в поделението променя един мъж.

За финал ветеранът от Втората световна война и жива военна легенда на Балша отправя призив - по-малко да се краде и да се лъже, а повече да се мисли за народа.

Желаем му да е жив и здрав!