Ужаси край Дунав: Килии за мъчения и екзекуции се крият в мрака на замъка "Баба Вида"
Огрени от слънцето каменни стени, малки прозорчета на високите здрави кули, но и влажни подземия, пълни с призраци на незнайни рицари и заключени девици. Разказани истории и увлекателни легенди за дни на храброст и времена на страдание се преплитат в историята на стотиците замъци из цяла Европа. Но почти всеки от тях крие и своята тъмна страна, тайни, за които не се говори.
"Баба Вида" край Дунав не прави изключение. А това, за което нито се говори, нито може някъде да се прочете, са ужасите, случвали се дълбоко зад зидовете в мрачни килии на фона на пламъка на горящи факли, очертаващи зловещи призрачни сенки. Стая за мъчения, екзекуции, затвор и какви ли не ужасии вледеняват и днес кръвта на любознателния пътешественик наред с живите картини за победи, лъскави мечове и подвизи.
В повечето пътеводители "Баба Вида" е наричана крепост, но това не е точно според археолозите, проучващи старината. Тя трябва да се нарича "замък", защото в нея е живял и от нея е управлявал последният български владетел от Второто царство Иван Срацимир. А вероятно и деспоти преди него. Иначе историята на фортификационното съоръжение започва от времената на римското владичество над тези земи и е строено първо като наблюдателен пост.
Крепостта е на повече от 2000 години, като преминава през различни строителни периоди. Строежът на същинската крепост е започнал през Х век на мястото на стар римски наблюдателен пункт. Във византийските хроники е записано, че Видинската крепост издържала на обсада, продължила близо осем месеца, като при нея византийските войски са предвождани от император Василий II.
Почти през целия период на Второто българско царство Видинската крепост е най-важното укрепление в Северозападна България. Най-голямото й разширение е по време на управлението на цар Иван Срацимир, управлявал Видинското царство. Той обитава мястото като феодален замък. Срацимировата кула е строена през XIII-XIV век и е най-добре съхранената част от времето на средновековния български период. Висока е 16 метра, по стените й са запазени доста тухлени орнаменти - розетки и паници. Смята се е, че един от тях представлява надпис "Шишман", като предположението е изказано от Иван Велков през 50-те години на ХХ век.
Във вековете на османското иго "Баба Вида" има отбранителни функции - изградени са бойници и казармено помещение. Отбраната на крепостта се състои от две каменни стени с дебелина 2,2 метра и 4 ъглови и 5 странични кули. През втората половина на XVIII век Видинската крепост се използва като затвор. По това време сградата е приспособена за употреба на огнестрелно оръжие с амбразури за пушки и малокалибрени оръдия по външната оградна стенa. От края на този век и от началото на XIX век са тухлените надзиждания по вътрешната оградна стена, както и покривите на кулите. Българските кули са завършвали със зъбери подобно на крепостните стени от онова време.
Иначе легендата разказва, че някога живял български болярин, който имал обширни владения от Карпатите до Стара планина. След неговата смърт трите му дъщери - Вида, Кула и Гъмза, разделили неговите владения помежду си. Двете по-малки сестри - Кула (с център в едноименния български град) и Гъмза - нейна столица бил Гъмзиград (днешен Гамзиград в Сърбия), се омъжили прибързано. Те попаднали на лоши мъже, които с лека ръка пропилели бащиното им наследство. Най-възрастната сестра Вида останала сама цял живот. Под нейно ръководство бил изграден замък, в който тя доживяла до дълбока старост, като успешно отбранявала своите поданици и земи от чужди нападения. В знак на благодарност след смъртта й хората от този край дали на замъка нейното име - "Баба Вида" или "Бабини Видини кули".
