Хартията измъчи незрящите, искат говорещи машини
Политиците не мислят за нас, не чуха предложенията ни, казва Хари Хараламбов от регионалната организация в София на Съюза на слепите
"Незрящите хора в България сме разочаровани от политиците, защото никой не чува какво предлагаме. Минават избори след избори и положението не само не се подобрява, но и се влошава. Ако преди ни беше трудно с машините, то сега гласуването с хартиени бюлетини е още по-трудно за нас, тъй като има по-голяма възможност за грешки."
Това заяви с горчивина в гласа пред "България Днес" Хари Хараламбов от регионалната организация в София на Съюза на слепите. Последният ни разговор с него беше през 2021 година, когато едновременно давахме своя вот за правителство и президент, като се оказва, че от тогава до сега не е направено нищо хората в неравностойно положение, за да могат по-лесно да гласуват.
"Не постигнахме нищо с машините. Никой не се вслуша в желанието ни да имат самостоятелен гласов софтуер. С такъв са телефоните и компютрите, които използваме. Може при натискане на определено квадратче да се казва името на партията или кандидата. За да се запази тайнството на вота, може да се използват слушалки, но трябва да има изход за тях на машината. Това ще е много удобно, но никой не се сети да го направи", споделя Хараламбов.
По негови думи сериозен остава проблемът и с осигуряването на придружител. "Положението ни е все така сложно, защото никой не махна ограничението един човек да може да е придружител на максимум двама души. Не е никак лесно всеки да намери такъв човек в деня на изборите. В повечето случаи напълно незрящ човек моли да го придружи слабовиждащ човек, защото такива хора има в неговото обкръжение. И става така, че маркирането на конкретно поле на бюлетината става по-трудно, отколкото при един нормално виждащ човек. Слабовиждащият може да си мисли, че е отбелязал правилно, но всъщност да е излязъл от полето с химикала и това да прави бюлетината невалидна. Оказва се, че гласуването с хартиена бюлетина може да е дори по-сложно от даването на вота с машина", добавя Хари, който често изразява обществената си позиция за проблемите в живота у нас.
Според него българските политици не се вълнуват от хората със зрителни увреждания. "Мислят за много други неща, но не и за нас. Една от причините може да е, че напълно слепите хора в България са около 10 000. Тези, които имат различни зрителни увреждания, са близо 40 000 души. Това е прекалено малка бройка хора, за да развълнува политиците. А и вероятно предполагате, че не всички от нас ходят да гласуват. Това, че имаме общи зрителни проблеми, не ни обединява политически. И е възможно на управляващите да не им е присърце съдбата на неголям брой хора", каза още емоционално Хараламбов.
Представителят на Съюза на слепите разкри, че доброволка е разкрила парадокс с машините за гласуване, който не е придобил публичност.
"Оказа се, че машините имат меню за слабовиждащи хора, от което може да се увеличи шрифтът. След поставянето на чип картата големината на буквите може да се настрои. Но хората с увреждания не могат да го направят и в началото имат нужда от помощ от членовете на секционните комисии. Това не нарушава тайнството на вота, тъй като може да се прави в началото, когато все още не е маркиран изборът. Оказва се, че производителят на машините е обърнал внимание за слабовиждащите хора, но от комисите или не го знаят, или не съдействат на хората при нужда. Опитахме се да популяризираме тази информация, но не знам дали стигна до достатъчно хора", обяснява Хараламбов.
Хари, който е завършил средно образование в специално училище за ученици с нарушено зрение "Проф. д-р Иван Шишманов" във Варна, признава, че в началото на демокрацията е било с една идея по-лесно.
"Имаше бюлетини по цветове и бяха наредени на купчинки. Показваха ги по ред коя е синя, червена, зелена и така нататък. Човекът, който ти обяснява, излиза, ти започваш да броиш, стигаш да купчинката,където е твоя избор и вземаш. В такъв случай гласуваш почти сам, само с известна помощ. Когато дойде интегралната бюлетина, стана по-цивилизовано, но не и за слепите. И всичко премина в ръцете на придружителя. Сега положението е такова, че слепите могат да бъдат сигурни единствено в това за кого са искали да гласуват, но не и в това дали са гласували точно за него. Слепият казва на придружителя: "Гласувай за еди-кого си", и той гласува. Машината издава бележка, но тя се пуска в урната и няма копие. Така слепият не може да си я запази и да я покаже на трето лице, за да види дали правилно и според неговите указания е гласувано. Няма гаранция, че придружителят прави това, което иска избирателят. Много хора ще си кажат: "Ти нали си избираш придружител, на когото имаш доверие". Не казвам, че ще ме излъже, но пред другите граждани този проблем не стои. На тях изобщо не им се налага да търсят придружител", разказва с разочарование Хараламбов.