Икономистът Георги Ганев: Българският лев е някогашен талер

Парите ни идват от радиационна мина в Бохемия

Кой е той

Георги Ганев, макроикономист, специализиращ в полето на паричните теории и политика. Преподава „Макроикономика и пари, банки и финансови пазари" в Стопанския факултет на Софийския университет. Един от последните му академични проекти е свързан с разработка на тема „Теории и произход на парите". Като част от интересите си той се занимава, чете и следи историята на парите в световен мащаб. Едно от нещата, на които той се натъква в годините на научната си дейност, което смята за установен исторически факт, е, че българският лев идва от животното лъв. Но изцяло съвпада и с румънската и молдовска леа и албанския лек и води началото си от Ниските земи - днешни Нидерландия и Белгия. Ето какво ни разказа той.

- Г-н Ганев, откъде тръгва пътят на днешния български лев?

- Началото на сегашната ни парична единица тръгва векове назад във времето от монетата лъвски талер, сечена в рудник в долината Йоахимстал в днешна Бохемия през 1519 г. Подсказва го името на монетата - талер идва от тал, което означава долина на немски. Любопитен факт е, че в тази мина Мария Склодовска, впоследствие - Кюри, за пръв път ще открие определени свойства на химическите вещества и ще разбере след време, че е открила радиацията. По това време там живеят феодалните владетели Йероним и Щефан фон Шлик. Тогава монетите са се наричали Йоахим Талер Гулдинери, които в средата на XVI в. Щефан започва да сече с официално разрешение от Хабсбургите (германска аристократична династия, управлявала редица европейски и американски страни).

Мината се оказва богата на нужния метал, преди количествата да се изразходят, а и размерът на монетите бил особено подходящ и удобен за тогавашните стопански условия в Свещената Римска империя. Затова придобива популярност и влиза в употреба на търговците. По тази и линията на владеенето на земи от Хабсбургите монетата стига и до Ниските земи, днешна Холандия и Белгия. Лъвският талер се появява през 1575 г. от много места, но с един и същ лъв на гърба си, затова и почват да я секат. Постепенно монетата придобива популярност и извън рамките на Свещената Римската империя, отива на изток от Бохемия и стига до Русия и Украйна, където монетата се нарича „екинка". Ако погледнете лъва на днешния ни герб, ще видите, че е от тази монета. Такъв не е съществувал в българската хералдика. Имаме лъвове. Но те не са такива!

- Какво е специфичното на нашите лъвове, какво послание носят?

- Част от тях са легнали, както са съвременните на Англия, позата им е различна, това е от огромно значение. Но не съм се задълбочавал в хералдиката ни. Те просто са различни. И тези, които днес рисуваме и смятаме за български, нямат нищо общо с българската хералдическа история. Но са абсолютно идентични с тези от холандската монета.

- Тогава как казваме на лева „лъв"?

- Таалдерът, лъвският долар, който се сече едновременно и с други монети, става много популярен в търговията по времето на Златния 17-и век на Нидерландия. Започват да доминират в световната търговия и концентрацията на световни търговски центрове се измества на тяхна територия. Те са и най-голямата морска сила през 17-и век, много преди англичаните. Холандците основават източноиндийска компания и развиват западноиндийската търговия. Започват активна обменна дейност и с Османската империя, която по това време все още е значима търговска и военна сила.

Точно в тази обменна търговия в Леванта, на територията на днешни Палестина, Ливан и Сирия, започва сеченето на копия на лъвските долари, наречени „леван“. Те отново се оказват страшно подходящи за търговците - 425-гранни са (в 1 грам има около 15 грана), 18 карата сребро с проба 750. И за холандците са добре дошли - по-малки, по-леки от стандартните гулдинери, излиза им по-евтино навън да се разплащат с тях. Затова започват да осъществяват всякакви външни плащания и бива приета от другите пазари. В Леванта стават толкова популярни, че редица търговци в Османската империя започват да изплащат заплатите на подчинените си с тях.

По тази линия монетата пристига в Румелийската част на Балканския полуостров от Османската империя и стига доста на запад, днешна Албания. Започва стремглаво да циркулира в разплащанията сред търговците у нас и постепенно всички започват да казват „лъвчета" заради навика да се наричат определени неща с брой лъвове.

- По кое време лъвчетата идват у нас?

- Най-вероятно първата половина на 17-и век, когато цялата монетна система на Османската империя е в турболенция. Те стъпват на места, където има неразбории. Започват да се използват, защото са удобни, солидни и запазват стойността си цял век. Затова поетапно изместват другите, които са с различни стандарти, тегла, размери. Идват в Османската империя в късметлийски за тях момент.

- Какъв тип хора по нашите земи са имали достъп до лъвчетата?

- Предполагам, търговската класа. Това е сравнително едра монета, която после е изместена от златния талер на австрийската императрица Мария Терезия. Той също става известен и започва да измества лъвския, и се разпространява под името „грош", идващо от „гроосс" - голям.

- На какво е била равна една монета - на един топ плат, на 5 кг. круши...?

- Прекрасен въпрос! Това са битови детайли, които за съжаление не знам. Но точно топовете плат са се разплащали в талери. При монетите тогава, важен е бил въпросът и за логистиката им. Хем да не са много малки, хем да не се похабяват бързо - среброто е по-твърд метал от златото, хем да не са тежки при преноса им. И с това да привличат вниманието на разни „доброжелатели" да ги освободят от товара им.

- И други валути по света ли идват от талера?

- Ами да, „долар" идва от „таалдер". Тук влияе испанската връзка, понеже талерът като стойност е близък с определени иберийски парични единици. По това време около век Испания и Португалия са под една корона и песосът и реалът като стойностен размер се равняват на талера. Отивайки зад океана, парите им стават известни като „испански долари".

- Дали в нещо сме изпреварили някой - вече сме имали побългарени талери у нас!

- Може да се каже. В България думата „лъвче" вече е била разпространена в момента, в който САЩ решават да нарекат „долар" монетната си валута. А „испанските долари" са били едни от немалкото, циркулирали по това време в английските колонии на Северна Америка. Там всичко е било на самотек, никой не се е грижил за подобни неща. Трябвало е хората сами да се оправят. А как се намират злато и сребро! И това е причината да се появят книжните пари, защото металът в един момент се е изчерпал. И те са взели пример от Швеция, в която е имало нещо като банки от средата на 16-и век, а това вече е работело в Китай. И понеже в колониите, които още не са щати, няма метал, започва циркулацията на книжните пари. Гладът за монети продължава да съществува, защото в Масачузетс примерно не можеш да си платиш вноса на карибски чай и ром с хартии, защото там не ги приемат. Затова популярността на испанските долари в колониите е така голяма. Това е и причината за избирането на валутата им, когато стават независими. Те харесват таалдер, ние - льовенстол. Но иначе монетата е една и съща.

- Но Швеция пак е напред с материала!

- Тя е богата на мед, но няма сребро и злато. Един огромен къс мед като стойност се равнява на една монета, но колко тежи! Както и в Китай е бил същият проблемът. И затова, вместо да се пренасят каруци с тонове мед за най-елементарни разплащания, те са измислили тези хартийки, обозначаващи стойността на стоящите в склад количества мед. Изобретил го е един холандец от Рига Йоахим Палм Шруц.

- Кога у нас започваме да сечем нашите си левчета?

- След независимостта. Преди това не сме имали собствена валута, ползвали сме тази от Османския монетен двор. Когато ставаме независими през 1879 г., левът е определен като златна пара, не сребърна, равна точно на френската златна монета от 20 франка. Или т.нар. златен български лев. Сеченето на български левове е доста след Освобождението ни, когато са циркулирали доста видове монети. Първите 20-ина години е била тотална неразбория - турски монети, руски рубли... Най-сериозната емисия сребърни левове е през 1913 г.