Младши инспектор Пламен Еленков: Извадихме живо детенце под руините в Турция

Това бе най-емоционалният момент 

"Най-емоционалният момент беше, когато извадихме изпод руините живо и здраво детенце. Успяхме да спасим млад човешки живот! Нашите злободневни проблеми са смехотворни в сравнение с трагедията на хората в Турция и Сирия. Вече не ги забелязвам дори и не ме трогват."

Така започва разказа си пред "България Днес" младши инспектор Пламен Еленков от Столична дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението". Шест дни в денонощни разкопки и спасителни дейности в южната съседка прекарва 44-годишният огнеборец от първа група на сектор СОД в столичната пожарна. За това време Пламен вижда сълзи от радостта на оцелелите и техните близки. Но и горчивите сълзи на семействата на загиналите, които не успяват да се измъкнат от клопката на фаталното земетресение.

"Изключително тежко е да гледаш съдбата на тези хора, които с нищо не са виновни такава трагедия да ги сполети", споделя спасителят от квартал "Гниляне" в Нови Искър.

Еленков е отлично обучен за справяне при екстремни ситуации - тежки катастрофи, бедствия, пожари, наводнения... Рисковата му професия често го поставя в сложна обстановка. Но такава трагедия като в Турция след опустошителното земетресение Пламен, който на 27 април ще отбележи 18 години в службата на МВР, не е виждал.

"До теб са много хора, които искат и молят да помогнеш на техните близки. Влагаш усилия, търсиш, ровиш, но знаеш, че често те са обречени. Има и такива моменти, в които не можеш да помогнеш, колкото и да ти се иска. Това е една планина от камъни. Някъде там долу има човек, но никой не може да каже със сигурност има ли живот под руините", откровен е спасителят.

Пламен никога няма да забрави погледите на хората. Очакващи. Изпълнени с надежда. Често и обезверени, облени в сълзи.

"Много, много е трудно. И емоционално. Да видиш загинало детенце особено. Колкото и да се държиш е изключително натоварващо. Все пак и ние сме хора, опитваме се да се държим, доколкото можем, но емоциите в тези мигове надделяват. Голяма, неописуема мъка е. Не го пожелавам на никого", казва Еленков, който е част от 75-членната спасителна група от България, притекла се на помощ на южните съседи.

И продължава: "Имаше цяло семейство, което е било смазано, както си е лежало на спалнята вкъщи. Както са спали рано сутринта, така ги намерихме мъртви. Просто не са имали шанс. Такава е била съдбата им".

Завинаги в съзнанието на Пламен остават миговете, в които с колегите изваждат живи хората.

"Дава ти удовлетворение, че не си напразно там. Това е смисълът за това защо сме отишли. Спасени и близки ни благодариха горещо, прегръщаха ни и целуваха. Някои носеха геврек, разчупваха го наполовина, за да ни дадат. Показваха ни уважение и респект, че сме отишли да помогнем. Много добре се отнесоха към нас. Идваха и ни стискаха ръцете, не разбирахме много думите, но жестовете казваха всичко", споделя Пламен Еленков.

Еленков се радва на прекрасна съпруга, работеща в банковата сфера, и две деца - момче на 16 години и момиче на 2 години. Пътува всеки път за дежурство в базата на сектор СОД в "Илиянци" от семейната къща в "Гниляне". Пази множество спомени от спасителни акции, обагрени в целия цветен спектър - от най-мрачните окраски до най-белите и емоционални моменти. И си пожелава светлите моменти да превъзхождат многократно тъмните.