Котоошу на 40: Ако не беше станал велик сумист, щеше да е голям готвач

Сега не му остава време да върти баници и мусака - любимите храни от мамината кухня, които си приготвял сам в Токио

“Ако не беше станал велик сумист, щеше да е голям готвач”, казва майката на най-известния българин в Япония Калоян Андо - Котоошу.

На 19 февруари той навършва 40 години, а майка му Цеца Махлянова от търновското село Джулюница ще го поздрави само по скайп. Заради COVID пандемията, войната в Украйна и санкциите срещу Русия тя вече четвърта година не е прегръщала сина си и внуците.

“Преди ковида си идва, през 2019 г. Сега през Москва няма полети. Гледах по телевизията, журналистка ходила в Япония и пътувала 28 часа”, тъгува леля Цеца.

Половината от живота на Котоошу, който вече е ояката Наруто и е

първият европеец със собствена школа по сумо в Токио,

измина в източната страна. Майката вече е привикнала двамата ѝ синове да са на другия край на света - Калоян е в Япония, а по-големият му брат Нелко е в Канада. Голямата къща в Джулюница, пред която спираха автобуси с японски туристи, за да видят дома на великия Котоошу, сега е притихнала. Връзките през телефона или екрана на компютъра са все по-кратки.

Внуците са пораснали, но знаят само няколко български думи. “Чуваме ги. Кирил е на 11 години, Мария - на 8. Не учат български. Ходят в училище близо до тях в Токио. Майка им ги кара с колата по различни спортове. Мария тренира гимнастика, ходи и на пиано. Кирчо не се занимава със сумо, няма интерес”, разказва Цеца.

Като истински японец Калоян е много зает, чуват се само докато пътува, споделя майката. Все пак той е един от 104-мата с права да са треньори по сумо. Според хилядолетната традиция в източния спорт трябва някой да се откаже и да ти преотстъпи правата, за да станеш треньор. Така вдовицата на починалия треньор Наруто преотстъпила името му и Калоян е седемнайсетият, който го ползва.

“Школата му се развива добре, преди седмица имаше турнир. Няма българи, само местни момчета са. Едно от тях се отличава с добри качества, но не помня името, имам го записано някъде”, обяснява тя. Докато гледала турнира по сумо по сателитен канал, забелязала, че

зрителите там продължават да носят маски

Може би мерките срещу заразата още не са отпаднали в Япония. “По време на пандемията от коронавирус момчетата не излизаха от школата, нямаха срещи с други хора. Пропускаха и турнири”, допълва Цеца Махлянова.

Калоян поддържа добрата физическа форма, в която влезе, след като спря да се състезава. 202-сантиметровият исполин, който по време на спортната си кариера бе над 150 кг,

свали около 1/3 от теглото си, като стана треньор

Прихвана деловия стил и може да бъде забелязан по преговори със спонсори със строг костюм, а не с кимоно.

“Движи се много, на ден изминава по 5 км пеша. Тренира, за да поддържа форма, и се чувства много добре”, описа режима му Цеца Махлянова. Не консумира хляб, сладко и мазни храни. Не му остава време да върти баници и мусака - любимите му храни от мамината кухня, които си готвеше успешно и в Токио, когато му се прияде.

Заради таланта му в кухнята мама Цеца казва, че ако не бил станал спортист, щял да е успешен готвач. Докато бе в професионалното сумо до 2014 г. обаче, първият европеец, достигнал степен одзеки, поглъщаше по 15 кг месо на вечеря.

“В токийските ресторанти си поръчвам две плата с пикантни езици, две - с ребърца, две - с говеждо филе, две - с мариновани чревца, едно - със суров дроб, супа от опашки, огромна купа ориз”, разказваше Калоян при редките си завръщания у нас.

Исполинът от Джулюница от дете е хапвал повече. Още от яслите дояждал храната на батко си Нелко, с когото били заедно. Разликата им е година и половина, но изглеждали като близнаци.

През ваканциите в Джулюница Калоян хранел с пържени картофи комшийските деца.

Майсторял даже торти - по две

Едната изяждали, а другата била изненада за мама, когато се върне от работа.

На 9 години бъдещият одзеки започва да тренира свободна борба. Печели републиканска титла и европейско сребро в категория до 100 кг.

Със сумо се захваща през 2002 г. като студент в НСА. Скоро е забелязан от японски мениджъри, които го канят в Страната на изгряващото слънце. Следва десетилетие на шеметна кариера, в която става първият европеец, спечелил купата на императора. След прекалена психическа и физическа умора, както сам казва, приключва с активния спорт през 2014 г.

Започва като треньор и сам построява сградата на школата си “Наруто бея”. Купува 4-етажна стара постройка в японската столица, която събаря тухла по тухла заради строги норми за запрашеността в мегаполиса. На нейно място вдига школата, която открива през юни 2019 г., а родителите му му гостуваха в Токио.

“Аз можех, като приключа да се състезавам,

с парите да се прибера в България и да не работя нищо до края на живота си. Но аз не съм такъв

човек. И не се страхувам от трудности. Даже колкото е по-трудно, толкова повече се амбицирам. Исках да докажа, че ще мога да променя нещата, ще направя моя школа с нови методи, ще изграждам и спортисти, и личности. Това няма как по друг начин да стане, само ако имаш своя школа”, каза пред Георги Милков в интервю за “24 часа” същата година Котоошу-Наруто. Той бе специален гост на тържествата в посолството на Япония у нас по повод 110 г. от установяването на българо-японските отношения.