Поетът Николай Дойнов: Свикваме ПЕТИ КОНГРЕС НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА

Ще направим мониторингов орган, съставен предимно от творци, който да следи къде какво се случва

Тепърва предстоят културни скандали

Някои хора ще гледат Малкович, за да се изфукат

Обществените съвети не функционират

Кой е той

Николай Дойнов е един от най-ярките съвременни поети. Председател е на Съюза на народните читалища, председател на настоятелството на фондация "Глобални библиотеки", председател на Съвета на настоятелите на Стопанска академия "Д. А. Ценов" - Свищов.

Носител на орден "Св.св. Кирил и Методий" първа степен, двукратен носител на "Златен век", на "Златна звезда" на IGF и редица други отличия. Автор на над 10 книги, издавани и в чужбина.

- Г-н Дойнов, напоследък сме свидетели на различни културни скандали. Как гледате на тях?

- Скандалите тепърва започват! И за това причините са две - първата е липсата на професионален мениджмънт в съответните институции и втората е, че скандалите продават. Хората се интересуват повече от това какво е написал примерно някой на нечия врата,отколкото какво иска да ни каже Молиер. Ако има и един Хамлет по гениталии да търчи по сцената, това вече е бонус. Теми за разговор на чаша за месеци напред.

- Кой е най-големият проблем пред българската култура?

- Отговорите са много и всички ще бъдат верни, но едно нещо е твърде обезпокоително и това е липсата на грамотна публика. Публика, която да вниква и да разбира ставащото на сцената. Изложбените зали пустеят, а имаме прекрасни художници. Същото е със симфоничната музика, да не говорим за литературата, при която проблемът с четенето е чутовен. Второто е липсата на пазар за изкуствата. Пазар, който е добре структуриран и нещата, които се продават, не са просто манифактура. Пазар има за кючеци. За пиеси еднодневки. За пикантерии.

- Стойностни означава ли скъпи произведения?

- Няма евтино изкуство! Евтиното изкуство е ширпотреба, отбиване на номера. Но факт е, че обикновените хора не разбират как една картина от български художник може да струва 10 или 15 хиляди лева. Бедността е навсякъде, но хората не носят вина за това. Хлябът, фигуративно казано, е по-необходим от Джон Малкович все пак...

- Нормално ли е това, което се случва около представлението, в което ще участва Джон Малкович?

- Това е феномен, който културолозите и социалните антрополози следва да обяснят. Защо за една холивудска звезда се дават по 400 лева, а не искат да си купят последната книга на... да не посочвам. Моето обяснение е простичко - да си гледал Джон Малкович в Народния театър, явно те прави нещо повече от другите и това можеш да го коментираш дълго време... Все пак да не забравяме какви големи български актьори имаме... Или имахме... Филип Трифонов, скъп приятел, например. Само че за него не се намериха подобни пари, светла му памет.

- Успя ли културата да се справи с предизвикателствата ?

- По време на COVID нещата се объркаха и десетилетие може би ще трябва, за да се оправят. Фигурата на министъра на културата излезе на преден план. Това е обяснимо, тъй като финикийските знаци са при него. Но вече става ясно, че един министър на културата трябва да има пред себе си ясен времеви коридор, а зад него трябва да има политическа подкрепа. Защото много от законите в сферата на културата следва да бъдат обогатени с новите реалности. В българската конституция министърът е всичко. Той е и алфата и омегата, той е и хлябът, той е и ножът. Но специално в културата министърът не прави културата. Творците създават културния продукт. С просто око се вижда, че е нарушен балансът при взимането на решенията - има държавното лице, но ги няма творците. Тях никой не ги пита, или ако някой ги пита, то е с половин уста.

- В смисъл?

- Има система от обществени съвети. Те не функционират от години. Има и обществен съвет по културата, който е законов орган при министъра на културата.

- На който вие сте председател?

- Така е, поне по последната заповед от 2015 г. На практика оттогава няма нито обществен съвет, нито председател. Никой не обича общественици! Особено когато имаш пълната власт в културата. За какво са тия, да ти се бъркат в работите. Я къш бе, общественици...

- Има ли решение на този въпрос ?

- Решения винаги има. Новото е забравеното старо. На 25 май тази година се навършват 40 години от 4-ия конгрес на българската култура. Ако свалим идеологическите драперии, идеологемите на тоталитарната държава и извадим същностното, важното за културата, ще видим, че има абсолютно адекватни решения и тогава. Но има едно голямо "Но"!Органът тогава, Комитетът за култура, има свой формат и в него е пълно с творци. След като днес не искат Обществен съвет по култура при министъра, ще създадем Обществен комитет по култура с участието на всички участници в културния процес. Ще му дадем формат на мониторингов орган, на мозъчен тръст, на партньор и опонент на министъра на културата.

- Това значи ли, че ще свикате нов конгрес на българската култура?

- Да, категорично!

- Как ще стане това?

- Ще потърсим среща с министъра на културата и ще му обясним идеята. После ще си подадем ръце и ще я реализираме заедно. Това е партньорският вариант. Но това е важно за всички, тъй като идват тежки години с много неизвестни.

- Утре имате юбилей. Как ще го празнувате ?

- Нямах нищо предвид, но се оказа, че събитието е включено в Националния културен календар. Затова с колегите решихме да създадем литературно матине, на което да представим и специалните ми два тома поезия и проза, които излизат до дни. В матинето ще участват голямата българска поетеса Маргарита Петкова, актьорът Мариус Донкин и арфистката Яна Дойнова.