15-годишният афганистанец Ахмадзай: Граничари ме съблякоха и биха в снега

Успях от третия опит да вляза в България, не бях чувал за нея преди 

"Първите два опита да премина българската граница бяха неуспешни. Полицаите ни хванаха, съблякоха ни, биха ни и ни оставиха така в снега, беше много студено."

Това споделя 15-годишният (според българските документи за самоличност) афганистанец Ахмадзай. Историята на момчето от Джелалабад е достойно за написване на книга и заснемане на филм.

Всичко започва през август 2021-а, когато талибаните превзеха столицата на Афганистан Кабул, а президентът Ашраф Гани напусна страната. Паметни остават кадрите на тълпи от хора на летището в Кабул, опитващи да се качат в самолети. Мнозина успяват да се спасят, но други нямат този късмет.

Тогава САЩ и други западни държави започнаха да евакуират своите дипломатически служители и техните семейства. Едно от тях е семейството на Ахмадзай, чийто баща е дългогодишен служител в американските военни сили в Афганистан.

Но при евакуацията на семейството му Ахмадзай остава приклещен в тълпата на летището. Баща му, майка му, сестра му и по-малките му четири братя заминават за Америка. Ахмадзай разбира, че единственият му шанс е да бяга нелегално. И така започва своето дълго пътуване. Тъжна, но и вдъхновяваща - цялата история на дългото пътуване на Ахмадзай, разказана от самия него.

"С чичо ми напуснахме Кабул, после се оказа, че малко след това на летището е избухнала много мощна бомба. След това тръгнахме към Нимрус - това е последната провинция, град на границата с Иран", споделя Ахмадзай.

Там двамата срещат трафикант, който им гарантира на 100 процента, че ще ги измъкне. Така преминават през Пакистан и достигат Иран.

"Във всяко превозно средство, в което ни прехвърляха, моето място беше винаги в багажника, защото бях слаб и дребен. Буквално бях натъпкан с още четирима души в багажника. Пътувахме с часове наред и не знаехме кога ще спрем. В някои случаи сме пътували по 18 часа. Когато попадахме в задръствания, тогава беше истински трудно да се диша в багажника, а когато имахме възможност най-накрая да спрем и излезем за малко, дори не можехме да излезем и да се движим, защото телата ни се бяха схванали. Всичко ни болеше", спомня си Ахмадзай.

За първи път момчето чува за България, пристигайки в Турция. Имиджът за родината ни относно бежанците не е никак розов.

"Това, което чух, не ми хареса, защото се говореше, че граничните полицаи се държат много зле с бежанците, връщат обратно мигрантите и ги бият. Не исках да минавам през България, но това беше единственият начин да стигна до Германия по суша, където живее друг мой чичо", казва беглецът.

Третият опит за преминаване на българската граница се оказва успешен. Трафикант им казва да изчакат в гора, близо до Харманли. Няколко дни стоят в студа, а след като храната и водата свършват, са принудени да излязат на пътя, където са заловени от полицията и откарани в бежански лагер.

"След едномесечен престой във Военна рампа, аз се срещнах с Диана Радославова от Център за правна помощ - Глас в България. Когато дойде, тя ми каза: "Не се тревожи, аз ще те представлявам, аз съм твоят адвокат. Няма да те оставя и няма да се откажа, докато не успеем". От този ден аз си върнах надеждата и вече не се страхувах да остана в България, колкото е необходимо", разказва Ахмадзай.

Помощта на юристката идва навреме, а Фондация за социална промяна и включване осигурява на момчето подслон след лагера за над 6 месеца.

Ахмадзай постепенно се привързва към България. Любими му стават баничката и мусаката. А обещанията на адв. Радославова се увенчават с пълен успех - в началото на януари 2023 г. Ахмадзай отпътува за САЩ при своето семейство.

"Имам едно послание към България и българските власти: Не правете разлика между бежанците, без значение откъде идват и каква култура носят, те бягат, за да спасят живота си. Не гледайте цвета на кожата, страната на произход, културата, езика, религията - нека ви води единствено човечността", отправя апел Ахмадзай.