Журналистът Владислав Кацарски: На 6 години загубих надежда да прогледна

Изключиха ме от Съюза на незрящите, защото опитах да го променя

КОЙ Е ТОЙ

Владислав Кацарски е журналист, поет и писател. Роден е на 15 януари 1966 г. в София. На ранна възраст губи зрението си вследствие на заболяване. Завършва средното си образование в софийското Училище за деца с нарушено зрение. Има бакалавърска степен по българска филология в СУ "Св. Климент Охридски" и магистратура за обучение на зрително затруднени. Работи като журналист в редица списания и радиа, както и като възпитател в Училище за деца с нарушено зрение "Луи Брайл". Създател е на единственото социално радио в България "Брайл ФМ".

- Г-н Кацарски, как загубихте зрението си?

- От дете съм сляп. Като бебе получих проблем, който бе необратим, но имаше възможност зрението ми да се задържи. Когато родителите ми поискаха да ме лекуват в Съветския съюз, българските специалисти им казаха, че са на едно ниво с руските. Преживях 12 операции в България, но нашите доктори не ми помогнаха. Когато отидох на лечение в Москва, видях много хора с проблем като моя и те задържаха зрението си и виждаха. Това много ме обнадежди, но след като ме оперираха в Москва, очите ми вече бяха морално износени и разбрах, че няма да виждам.

- Какво се случи с вас, след като се прибрахте в България?

- Бях на 6 години. След като се върнахме у дома, родителите ми ме записаха в училище за слепи - пансион. Там срещнах много приятели, с които пазим отношенията си и до ден днешен. Образованието ни беше много добро. След това завърших бакалавър българска филология и магистратура за обучение на зрително затруднени в Софийския университет. Студентските ми години бяха прекрасни.

- Как започна кариерното ви развитие?

- Когато приключих образованието си, започнах да работя като учител. За щастие, никога не съм имал проблеми с децата, на които преподавах, въпреки че те бяха виждащи. Дори учениците от по-горните класове се отнасяха добре и уважително към мен. Не след дълго изоставих преподаването, защото исках да се реализирам като журналист и постъпих на работа в списание "Зари". От 2005 г. до днес работя като възпитател в Училище за деца с нарушено зрение "Луи Брайл". Паралелно с това започнах да водя номадски живот и да работя от радио в радио, докато не се роди идеята за създаването на "Брайл ФМ"

- Как създадохте социалното радио?

- Аз и съпругата ми бяхме в основата на "Брайл ФМ". В радиото работят само слепи хора и трима виждащи - наши приятели. Идеята на радиото е през него да преминават млади слепи журналисти и да се подготвят за големия трудов пазар на специалисти. Първоначално бяхме в едно мазе. След това ни поканиха наши уж приятели да се преместим при тях. Всичко беше наред за известно време, докато не започнаха да ни извиват ръцете и да налагат какво да излъчваме. Ние не се съгласихме и останахме на улицата. Покойната Капка Панайотова ни подаде ръка и отидохме при нея, където бяхме година и половина. След смъртта на Капка Петър Курумбашев ни направи нов хубав офис, където сме и в момента.

- Помага ли държавата на незрящите?

- Държавата помага, но Съюзът на слепите - не. Проблемите ни са големи - когато спре трамвай на спирката и не си отвори вратите, един сляп човек не знае къде е бутонът, за да го натисне. Не може да отиде сам в супермаркет, не може да си прочете нещо, да си попълни документи в общината и много други неща. За съжаление, незрящите хора не могат да получат личен асистент на достойно заплащане, защото от Съюза на слепите не са направили подходяща анкета. Вместо това се ползва таблицата, която е за хора с проблеми в опорно-двигателния апарат. Попълвайки документ, в която пише "Можете ли самостоятелно да си изчистите зъбите", той отговаря "да" и не може да събере необходимите точки, за да получи помощ.

- Защо ви изключиха от Съюза на слепите в България?

- През 1998 г. ме избраха за заместник-председател на съюза. Бях на 32 г. и реших, че ще променям тромавата и неработеща система. Толкова ужасни хора срещнах там! Тези 2 години бяха най-големият ми кошмар. През 2003 г. ме изключиха от съюза, вследствие на което всички мои виждащи приятели започнаха да ми викат "Бившият сляп".

- Как станахте възпитател в Училище за деца с нарушено зрение

- Започнах работа там през 2005 г. Всяка година си тръгвам от това училище, но и досега не съм го изоставил и давам дежурства там. Колкото и да искам да се махна, виждам, че има още души за спасяване и още талантливи деца, на които искам да помогна. Големият пример за незрящите деца са техните слепи учители. Учениците не губят надежда благодарение на учителите си, които, въпреки че са незрящи, издават книги, постигат успехи и имат семейства.