Терористи с БГ връзка

От Али Агджа до Карлос Чакала 

Страната ни бе замесена във взривяването на Кримския мост и опит за атентат в Марсилия 

Появилият се в кроткото плевенското с. Любеново 28-годишен англичанин Давид Бодилл не е впечатлил местните не само защото те са свикнали с това британци да купуват евтини имоти в спокойните български села, но и тъй като дядото на младия мъж също притежавал къща в селото, макар и да се изнесъл от нея преди няколко години. Оказа се обаче, че британецът с невинно младежко лице е издирван от властите в Манчестър за съпричастност към терористичен акт, а в червената бюлетина на Интерпол било записано, че той е изключително опасен, въоръжен, тъй като в дома му във Великобритания са намерени взривни вещества, а също и чертежи за изработка на такива.

Изникналият по нашите географски ширини любител на експлозивите съвсем не е единственият, който е залавян у нас или по някакъв начин оставя след себе си българска следа.

В историята има множество подобни случаи. Един от най-емблематичните сред тях е този на Али Агджа, който стреля по Папа Йоан Павел II. Агджа, който е от турски произход, е човекът, отговорен за атентата срещу папа Йоан Павел II на 13 май преди 40 г. Хващат го още на мястото на престъплението, с пистолет в ръка. Осъждат го доживот. От Италия го преместват в Турция, където е освободен.

"Истината е, че Кремъл искаше да убие папата, защото папата представляваше заплаха за оцеляването на съветската империя. Кремъл взе решение да убие полския папа, каза преди година пред Нова тв Мехмед Али Агджа. Кремъл взе решението за убийството веднага след като избраха папа Йоан Павел II, казва Агджа. И допълва, че съветското посолство в София му наредило да убие папата. Дни преди покушението той е бил в София. Заповедта ми дадоха в София, защото е най-близо до Турция, обясни още той. И добави, че в България са знаели за атентата - "не можеха да направят нищо, защото диктатурата на Тодор Живков беше изцяло в ръцете на КГБ".

"Папата знаеше, че зад атентата стоеше Кремъл, КГБ. Аз посочих българските имена, защото не можеше да се споменава Кремъл. Българското правителство беше използвано като жертвен агнец. Българите бяха пожертвани", казва Агджа.

Друг емблематичен случай на българска връзка със световно признат терорист е този на Карлос Чакала. Между 1979 и 1986 г. Илич Рамирес Санчес, както е истинското име на венецуалския престъпник и един от най-известните терористи на 70-те и 80-те години, излежава доживотна присъда във Франция за убийството на двама тайни агенти и ливански информатор. Дълги години той е един от най-издирваните международни престъпници.

Чакала посещава десетина пъти България, винаги под фалшиво име, ползвайки се от защитата, осигурена му от йеменски, иракски или сирийски дипломатически паспорт. Терористът обаче - тогава на върха на славата си - не крие истинската си самоличност, нито целта на мисията си: да воюва с всички средства срещу "империализма" и най-вече с "ционистката държава".

В началото София се явява градът, в който Карлос "се чувства в безопасност" и дори приятна спирка на път за Дамаск. Карлос играе в казиното, докато другарите му се веселят. Някои дори си позволяват палави срещи, което понякога води до размяна на сурови реплики между членовете на организацията и техния шеф.

Карлос усеща, че го следят, но при все това не се колебае да влезе във връзка с местната милиция, "стигайки дотам да симулира кражба на златен медальон", отбелязват българските тайни агенти. В действителност Карлос би искал да привлече българския режим към каузата си, но за негово разочарование разузнавателните служби са много недоверчиви, особено след 1984 г., когато започват да го подозират, че иска да превърне страната в своя "оперативна база".

България бе намесена и във войната на Путин в Украйна - във взрива на Кримския мост през октомври миналата година. Владимир Путин определи експлозията като "терористичен акт", за който са отговорни украинските тайни служби. Според Кремъл маршрутът на камиона, който се е взривил на моста, преминава през България, Грузия, Армения, Северна Осетия и Краснодар.

На 20 май 2018 г. нашенец бе заловен на жп гарата във френския град Марсилия по подозрение в подготовка на терористичен акт. 48-годишният българин е спипан с електрически материали, които може да се използват за изработване на взривно устройство. След ареста кметът на Марсилия Жан-Клод Годен каза, че е осуетен атентат, но по случая не е сезиран отделът за борба с тероризма към парижката прокуратура.

Наш китарист 9 години лежи в Словения

Легендарна е и историята на китариста Александър Александров. Българинът е лежал почти девет години в югославски затвори. Обвиненията към него са тежки - шпионаж, държавен тероризъм и пропаганда, а последвалата присъда е 12 години затвор. През 1996-а, четири години след завръщането си в България, той написва книгата "Люблянският процес".

Заради интриги в състава - единият от музикантите (от ромски произход) го наклеветил пред тамошните власти, че е шпионин, той от китарист изведнъж се оказва шпионин. Минава през всички репресии - побоища до безсъзнание, употреба на психоторопни вещества, дори опит за подкупване. Освен паспорт и обещание да се върне при съпругата си Александров получава и доста примамливо предложение - 1 милион долара в куфарче. При едно-единствено условие - да каже каква е била задачата му от страна на българските служби. Отказва.

Българинът получава амнистия и присъдата му е намалена с 3 години. На 15 октомври 1992 г. е освободен. Оттогава е правил многократни опити да информира българските власти и да получи реабилитация, а годините, прекарани в затвора, да му послужат за пенсия. И успява - Словения му отпуска пенсия.