Футболната легенда Божил Колев на 74: "Аякс" се уплаши от зарята за Ленин

Публикувана: 12.01.2023, 11:30 1333 Автор: Кристиан Иванов

Направиха ни номер с екипа в Амстердам, но само ни надъхаха да ги бием

Кой е той

Божил Колев е един от най-добрите български футболисти в края на 60-те и през 70-те години на XX век. Играе успешно като бранител и дефанзивен полузащитник за "Черно море", ЦСКА и националния отбор. Колев е част от отбора на "армейците", елиминирал нидерландския колос "Аякс" в един период, когато европейските грандове треперят при срещите си с "червените". Участва като играч на световното първенство през 1974 г. в Германия и като помощник-треньор на Христо Бонев на мондиала във Франция през 1998 г. Божил Колев е роден на 12 януари 1949 г. и в навечерието на своя 74-ти рожден ден даде откровено интервю за "България Днес".

- Г-н Колев, приемете поздрави от екипа на "България Днес" за вашия рожден ден и нека първият ни въпрос е свързан със световно първенство. Вие сте част от треньорския щаб начело с Христо Бонев, класирал България за последен път на мондиал - през 1998 г. във Франция. Кои са най-ярките ви спомени от тези успешни квалификации?

- Започнахме трудно. Футболистите бяха свикнали с методите на предишния селекционер Димитър Пенев и в началото имаше някои сътресения. Загубихме в Израел първия мач с 1:2 като гости, а голямата звезда на отбора Христо Стоичков беше обявил бойкот. Постепенно тимът си върна увереността, натрупахме победи и след един много важен успех на терена на Кипър всичко си дойде по местата. Христо се върна в отбора. Стигна се до мача с Русия на 10 септември 1997 г., който трябваше да спечелим на всяка цена, за да се класираме за финалите на световното. Беше много тежък двубой, нашите момчета дадоха всичко от себе си. Добре че след един корнер Трифон Иванов, който играеше последен в защитата ни, закъсня да се върне (смее се). Отнехме топката от руснаците, тя стигна до Стоичков, който с феноменален пас я насочи към Трифон. Туньо още беше в наказателното поле на противника и вкара с глава чудесен гол. Победата с 1:0 ни прати на мондиала във Франция.

- Вие сте играли на световното в Германия през 1974 г., защо на цели пет мондиала до този през 1994 г. не успявахме да запишем нито една победа?

- Имахме много силни отбори през 70-те, но подготовката за световните първенства беше пълна катастрофа. Преди мондиала в Мексико през 1970 г. ни качиха на Белмекен, където имаше метър сняг и за цялото време там имахме една-единствена футболна тренировка в преспите. Останалото беше да въртим някакви колелета, слагаха ни едни мундщуци, защото в Мексико въздухът бил разреден. В резултат на цялата тази дивотия на мачовете на първенството, които бяха и в най-голямата жега, футболистите не можеха да ходят. Срещу Перу поведохме с 2:0 и паднахме с 3:2, защото през второто полувреме момчетата бяха напълно изтощени. На всичко отгоре този доктор, който ни определяше подготовката за Мексико, после стана професор. За световното през 1974 г. в Германия въведоха като задължителен теста на Купър, с който пак ни изцеждаха физически и на първенството бяхме гроги. До последно водихме срещу Уругвай на мондиала, но накрая ни изравниха, а при победа можеше да прескочим групите.

- На клубно равнище 70-те години са много успешни за вас и за ЦСКА, като отстраняването на холандския гранд "Аякс" от "армейците" отеква в цяла Европа. Разкажете повече за двете срещи с нидерландците в турнира за Купата на европейските шампиони?

- Първият мач беше в Холандия и домакините ни направиха един много неприятен номер с фланелките. Предварително беше уговорено ние да играем с титулярния си червен екип в Амстердам, а "Аякс" да играе в традиционните си цветове на реванша в София. Преди да започне мачът, съдията ни казва, че трябва да сменим екипите. Нашият международник вади факсовете, от които става ясно, че има предварителна договорка между клубовете кой с какви фланелки да играе. В последния момент става ясно, че ни прецакват. Домакинът на клуб "Амстердам", който също има съблекалня на стадиона, извади едни сини фланелки и играхме с тях. Загубихме с 0:1, на Стоян Йорданов му счупиха ръката, но много се надъхахме в София да ги бием и да им натрием носовете. Реваншът се падна на 7 ноември, мачът беше с начален час 19 ч. Тъкмо съдията даде начало на срещата и започва празничната заря в чест на Октомврийската социалистическа революция и Ленин, тази дата много се тачеше тогава в България. Холандците взеха да гледат много странно, защото явно решиха, че тази заря е нещо свързано с мача. Поуплашиха се, явно такова нещо не бяха виждали. Бихме ги с 1:0 в редовното време, вкарахме за 2:0 в продълженията и ги отстранихме.

- Имате славата на много добър изпълнител на дузпи, на два пъти вкарвате на легендарния германски вратар Сеп Майер от наказателни удари, как успявахте да го матирате?

- Срещу "Байерн" в първия мач загубихме с 1:4 в Германия, но имахме възможности да стигнем и до далеч по-добър резултат. Съдията в тази среща, един испанец, подпираше безобразно домакините. На реванша ние победихме с 2:1, аз вкарах дузпа на Сеп Майер. С националния отбор също съм го пронизвал от наказателен удар при равенство 1:1. В единия случай заложих на технично изпълнение, а в другия - на силен шут. Успях да преодолея Майер и по двата начина.

- Имате незабравим мач и срещу футболния крал Пеле, какви са спомените ви от тази среща?

- Мачът беше част от подготовката на Бразилия за световното в Мексико 1970 г. и се игра пред 150 000 зрители в Сао Пауло. Пътуването към Южна Америка беше изпълнено с много неприятности. Излетяхме от Париж, минахме над Испания и вече над океана, се оказа, че самолетът има технически проблем. Върнахме се обратно в Париж. Оттам отново потеглихме към Бразилия и пристигнахме на летището в 6 сутринта, а мачът беше обявен за 14 ч. Ескортираха ни полицаи с мотори до стадиона, за да не закъснеем в адския трафик на Сао Пауло. На терена пак ни очакваше изненада. Срещата нямало да започне в 14 ч., а в 15 ч. Въпреки това не успяха да ни победят, завършихме 0:0. Пеле влезе през второто полувреме и за първи и последен път вместо номер 10 носеше номер 13. Исках да си разменим фланелките след мача, но след последния съдийски сигнал настъпи невероятна суматоха и не можах да говоря с Пеле. В това турне изиграхме общо осем мача в Бразилия и не загубихме нито веднъж.

- Какво мислите за мачовете от последното световно в Катар 2022 и световната титла на Аржентина?

- На световното в Катар може да се даде много добра оценка. Футболистите бяха свежи, а не изцедени от мачове в клубните си отбори, както е обикновено, когато шампионатите на планетата са през лятото. Щастлив съм, че Аржентина стана световен шампион, и то най-вече заради Меси. Лео заслужаваше да спечели този трофей на края на славната си кариера.

- Ходите ли по мачове на стадионите в България?

- От доста време вече гледам футбол само по телевизията. Искрено се надявам и в България да има промени към добро и спортът ни да се върне на голямата сцена. Много са факторите да не можем да се класираме на голям футболен форум. Големият брой чужденци в нашите отбори, нерешените проблеми в детско-юношеския футбол. Но си пожелавам здраве и дано видим пак нашият национален отбор да играе наравно с големите тимове в Европа и света.