Актрисата Лазара Златарева - Кака Лара: Януари е Март за фамилията ни

У нас е пълна лудница - между семейство Адамс и Шумникови сме

Коя е тя

Лазара Златарева, известна повече като Кака Лара, е актриса, тв водеща и пиар на Театъра на Българската армия. Преди години чаровната Лара бе омъжена за журналиста от БНТ Владимир Береану, от чиято любов се ражда дъщеря им Бернарда. 10 години по-късно Лазара се разделя с Береану, а след още 2 се ражда втората й дъщеря Вая, плод на връзката на Лара с оператора Веселин Сивков. Самата Бернарда вече е родител, с което повиши майка си Лара от "Кака" в титлата "Баба".

- Лара, от дни вече си горда баба на внук, който се казва Март. Защо Март, като се роди на Ивановден?

- Това, че дойде тогава, е много специално за нас. Моите баща и дядо съответно - дядо и прадядо на дъщеря ми Бернарда, са с името Иван. А баща ми и тя бяха изключително свързани един с друг. Така че Март се появи на Ивановден с цялото си вълшебство! Името са си го набелязали много преди да се оженят, и на мен много ми харесва. Научих го в деня на раждането му. Бенджи и мъжът й Сотир не искаха да споделят идеите си, за да не би случайно да не ни хареса и да почнат да търсят друго. Истината е, че то е толкова готино, чуйте само колко мъжки звучи - Март!

Трима бащи-дядовци реваха от вълнение, като научиха новината - и Владо, и бащата на Бенджи, на когото първо се обадих, Веско, вторият ми мъж, който я отгледа от 10-годишна, и таткото на Сотир - Ламбро. Беше много емоционално за всички ни и бяхме с фланелки "В очакване на Март" през януари. Затова месецът е толкова топъл за нас, защото януари ще бъде Март. И като един истински Водолей при мен положението е море. В случая - от емоции.

- Ставаш майка на същата възраст като Бенджи. А сега вече си и млада баба - нямаш 50! Какво си позволи да я посъветваш, което на теб никой не ти каза?

- Съдейки по майка ми и баба ми, съм позакъсняла. Но е готино! Да! Супер е! Много съм щастлива, че се случва в такъв период, в който все още съм изпълнена цялата с енергия и готова за игри. Все пак другата ми дъщеря Вая е малка още. Така че около Март има много баби, прабаби и лели. За разлика от Бернарда, тогава аз бях в пика си на ангажименти и не съм сигурна, че бях най-грижовният и добър родител. Общо взето, родих си приятелка - така я възпитавах, като приятел. Засега все още нямам никакви съвети, освен да бъде спокойна. Да знае, че тепърва и хубавите, и лошите неща, които ще й се случват, първо ще минават като оценка през детето й.

- Вая как се чувства като 12-годишна леля?

- По същия начин като мен. Някак си не можем още да го усетим какво точно е и какви ще са ролите ни. Обаче Бенджи на възрастта на Вая стана кака, Вая вече е леля и става така, че вкъщи всички заедно гледаме новото бебе. По същия начин сега и майка ми, и брат ми, и родителите на Сотир всички заедно си имаме ново бебе и още не можем да разберем кой е баба, кой е леля, кой какво е. Но е доста забавно!

- Изхождайки от кино дублажите ти, у вас като в къщата на Шумникови ли е (анимиран детски сериал)?

- Ха-ха! У нас е пълна лудница! Някъде между сем. Адамс и Шумникови сме. Надявам се обаче, колкото и да сме близки с Бернарда и да имаме сериозна свързаност, тя да успее да се справи с ролята си на родител заедно със Сотир. Ние ще сме наоколо, ако ни извикат. Тя знае, че винаги ще съм около нея, но само когато има нужда от мен. На този етап съм подготвена за това, че животът ми вече ще минава през един малък мъж.

- Е, това не означава, че оставаш на заден план!

- В момента казвам това само защото така трябва. Иначе вътрешно много ми се иска да отида и "да го открадна" и никога повече да не им го дам. Защото той е сладък, смешен, с огромни бузи и трапчинка на брадичката. И аз вече съм влюбена в него и искам веднага да си го взема този мъж!

- Да разбирам, че все още не е съвсем ясна тръпката - вече бабина ли е, все още мамина ли е?

- Истината е, че все още не мога да повярвам, че това бебе не е мое и не съм го родила аз. Опитвам себе си да уча в момента. В мига, в който го гушнах, казах "О, мамин", "Ох, виж го сега, на мама детето", "Ела на мама"... Забравих, че не съм му майка.

- Забрави, че твоето дете вече има дете?

- Да! Ето това не мога да го разбера! Наистина трябва да мине време да проумея как детето ми има дете. Странно ми звучи цялата тази работа! Забавното е, че д-р Мария Янкова, която проследи бременността на Бенджи, проследи и моята със сестра й Вая и всъщност познава Бернарда като 10-годишно момиченце. Беше смешно да наблюдава мен като бременна и мен като баба и майка на бременна. И си говореха "зад гърба ми" с Бенджи: "Остави я тая лудата, сега пак ще изпада в някаква паника!". Но аз просто съм склонна да се тревожа за всичко. Докато благодарение на докторката Бенджи изкара прекрасна, усмихната и спокойна бременност и след това роди в болница "Лозенец" с екипа на доц. д-р Дорина Асенова.

- Кое беше първото нещо, което направи, когато разбра, че ще ставаш баба, и кое, когато внучето се роди?

- Абе, уж съм доста емоционален човек, но нетипичен разум и прагматизъм излязоха на преден план от мен и в двата момента. Бях си вкъщи, когато Бенджи ми намекна. Знаех, че се планира бебе, и в опитите да я предпазя да не страда, ако не стане от първия път, й обясних как зодията Козирог, през която евентуално би се родило бебето, е много тъпа. Същата вечер получавам есемес от нея: "Ако е Козирог, няма ли да го обичаш?", "Е, ще го обичам. Ама ти не се навивай излишно". И тя ми праща снимка на положителния тест за бременност. Всъщност научих по този начин, че ще ставам баба. Много бях щастлива, но го играех балансирана. А когато се роди, бях на работа. От родилната зала ми пратиха съобщение, че е дошло човечето, и от това да споделя с всички новината не ми остана време да се развълнувам. Емоцията дойде у мен постфактум, след като си тръгнах от болницата.

- Бернарда как е?

- Чувства се прекрасно, бебето беше с нея от първия миг. И фактът, че свиква полека да има до себе си един малък човек, не й дава много възможност да се глези и да не се възстановява. Прабаба й също е много щастлива.

- Сотир успява ли да "режисира дублажа" у тях?

- Мисля, че в дублажното студио му е по-лесно, ха-ха! Искрено се надявам оттук нататък и като режисьор на дублажа, и като скорошен активен кадър в актьорската трупа на Сатирата да поеме и главната роля вкъщи. Артистичните души като тях успяват да живеят заедно и така ще стане, сигурна съм.

- Ако за теб е било късмет да имаш родители като твоите, за Бенджи късмет ли е да има вас?

- За нея не знам. Но за мен е късмет, че тя ми е дъщеря! Често е много по-разумна от мен и се държи като родителя от нас двете. Така че няма да й бъде много трудно да влезе истински в тази роля.

- Освен ролята на дъщеря, сестра, съпруга, майка и вече баба каква роля много ти се иска да изиграеш на сцената?

- О, далеч съм от подобни амбиции! Искрено се надявам онова, което е свързано със забавлението на хората и искам да правя на сцената на нашия театър, да успявам да правя и като актриса, и като пиар.