Горският специалист Александър Дуцов: Българските мечоци са щастливи

Спасихме 3 осиротели мъничета 

КОЙ Е ТОЙ

Александър Дуцов е млад горски специалист, който посвещава дните си на това да създава баланс и хармония между мечките и хората. След основаването на Национален спасителен мечешки отряд горският експерт се захваща да изучава и спасява кафявите хищници. Част от работата му е да връща изгубени мечоци обратно към гората, за да предотвратява опасности както за тях, така и за хората. Макар и непотвърдено, Александър носи титлата Повелител на мечките.

- Как се сформира Спасителният мечешки отряд, г-н Дуцов?

- Във всяка държава, в която има едри хищници, е редно и наложително да има специален отряд, който да реагира в случаи на нежелани проявления. Примерно мечки, които навлизат в човешка територия. Работа на нашия екип е да се постараем да няма нежелан развой на събитията от подобни проявления.

- В България често ли се случва някой любопитен мечок да навлезе в човешка територия?

- Не се случва много често, но не мога да кажа, че не се случва въобще. Любопитни мечоци винаги ще има! Причина за това са разрушените им територии за местообитание, наличието на разнообразна храна или липсата на такава. Когато гората е здрава и климатът благоприятен, тогава има достатъчно условия за добро разнообразие от храна. Тогава мечоците си стоят вкъщи и не проявяват интерес към нашите територии. Тази година е по-благородна и щетите са значително по-малки.

- Коя е най-предпочитаната дестинация в България за мечешките семейства и колко разновидности на тези хищници има по нашите земи?

- В България и Европа има един вид мечка - кафявата. Тя обитава цялото Северно полукълбо. Навремето се е срещала и в Северна Африка, но впоследствие изчезва от земите на дивия континент. Тук и в Северна Америка царува кафявата мечка. Рило-Родопската местност е много предпочитана дестинация за популациите. Пирин и Родопите също са примамливи за техния вид и има голям брой представители. Стара планина и Централният Балкан са с най-добра плътност, тоест най-много животни на квадратен километър или сто квадратни километра. Мечките от Родопите са най-смели поради условията в самата планина.

- Какво най-много обичат да хапват българските мечки?

- В естествените си местообитания обичат да похапват всякакви растителни вкуснотии като жълъди и плодове на различни храсти и дървета. От плодовете обичат ябълки, малини, боровинки и къпини. Често се хранят и с насекоми поради наличието на протеин в тях. Това им дава енергия. Да не забравяме, че все пак са хищници и една част от храната им е месо. Понеже са малко мързеливи, предпочитат да намират мърша, но когато се наложи, правят улова си сами.

- Кое е най-голямото препятствие за кафявите хищници в България?

- Най-големият проблем в момента е загубата на местообитание и бракониерството. Стараем се да работим с държавните институции за прилагането на закона. Законите намират слабо приложение до момента по отношение на незаконното избиване на редки видове животни, каквито са и мечките. За последните години имаме поне шест или седем регистрирани случая на бракониерство, но в прокуратурата всички са с неизвестен извършител. Работим много с изпълнителната власт, за да прилагаме по-ефективно законите и ограниченията по отношение на животните. Също така работим с местното население. Където има проблеми, се стараем да помогнем по какъвто начин е възможно. Предоставяме електрически огради и други видове интервенция. Така намаляваме негативното отношение и желание за отмъщение върху животните в случай на нарушение.

- Как протича един ден в отряда?

- Обичайно работата ни е пряко обвързана с наблюдение. Набираме информация за коридори и местообитания. В случай на сигнал за нападение или навлизане в имущество отиваме на терен. Там изследваме мястото и ако мечката още е там, се упоява, за да бъде върната безопасно в обитаемата от нея територия. Винаги се стараем да мобилизираме упоения мечок. Спасителният фонд в България предоставя специални огради за места, на които има домашни любимци или кошери.

- Разкажете интересна история от вашия опит.

- Имахме три осиротели мечета в Родопите преди около 2 години. След като ги открихме, ги изпратихме за рехабилитация в специализиран център в Гърция. Там се научиха да намират храната си сами, както и да се пазят от хора. След като станаха самостоятелни, ги прибрахме по родните земи и по-точно в Стара планина. И трите имаха нашийници, но преди няколко месеца единият нашийник започва да предава "морталити" сигнал. Решихме, че едното от мечетата е пострадало. Колегите отидоха на терен, но там откриха, че предавателят е паднал. Нашийниците имат специално устройство - ако животното порасне, пада сам, за да не го души. Предавателят се беше откачил, а мечето е живо и здраво. И трите мечета имат навършени 2 години.

- Как празнувахте рождения ден на Спасителния мечешки отряд?

- Подобаващо! Направихме събитие, което впоследствие кръстихме "Стани космат". Организирахме програма, в която бяха включени жива музика, комедия и забавни въпроси, свързани с дивата природа.