Малечка Палечка мечтае за дом

Най-ниската българка - Петя Гарова, тежи 20 кг 

33-годишната жена не пропуска да гласува, въпреки че й е трудно с инвалидната количка 

"Най-голямата ми мечта е да си имам свой собствен дом."

Така започна своя емоционален разказ пред "България Днес" Петя Гарова, която живее в защитено жилище в Луковит. Още с раждането й е установено, че има физическо увреждане (костите й са прекалено чупливи и не може да расте) и на 33 години е висока колкото малко дете.

"Скоро ми изтича договорът на жилището, в което живея, а не знам дали ще ми го подновят. Поради тази причина нямам представа какво ще се случи с живота ми. Ако си имам свой дом, няма да се притеснявам, че всеки момент може да ме изгонят", сподели Малечка Палечка, както 33-годишното момиче обича да я наричат.

Веднага след появата на Петя на бял свят родителите й я изоставят и тя израства по домове. Предполага, че лекарите може да са ги посъветвали така, тъй като смятали, че няма да оцелее. И до ден днешен Гарова не познава майка си и баща си. От роднините си тя поддържа отношения единствено с бабите си и един дядо.

Въпреки пречките, които среща в живота си, Малечка Палечка не спира да прави добро и от делата й могат да се учат всички българи.

"Скоро дарих пари на един от отборите по баскетбол за хора в инвалидни колички. Те се нуждаеха от бусче за достъпен транспорт, тъй като са хора с увреждания. Много се радвам, че успях да помогна", разказва с усмивка Петя, която тежи близо 20 килограма.

Малечка Палечка разкрива, че от май месец т.г. работи в международна компания за обработка на документи. Петя и колегите й организирали благотворителна инициатива в помощ на пострадалите от наводненията в карловските села.

"Предложих да даря дрехи, одеяло и други неща, които да допринесат за помощта. Но на колегите им стана неудобно, защото знаят, че съм без родители и разчитам само на една пенсия. Затова не искаха да участвам", споделя Петя.

Гарова казва още, че животът й е борба с всеки изминал ден, но не желае никога да се отказва, а напротив - винаги се старае да помогне с каквото може. Именно за това девойката упражнява правото си на глас по време на избори.

"Все пак живея в тази държава и имам право на своето мнение и да покажа своята позиция. Не искам някой друг да решава моята съдба", категорична е Петя. По думите й въпреки упоритостта и желанието хората с увреждания често срещат затруднения, когато гласуват.

"За много хора достъпът до секции е истинско предизвикателство. Ние искаме да гласуваме, но не ни се дава тази възможност, тъй като на много места сградите са недостъпни, а до секциите се стига само по стълби. За мой късмет училището, в което гласувам, е много близо и има рампа. Стръмна е, но я има. А едно момче - Петко, който също е в инвалидна количка, искаше да гласува на мястото, където е разпределен, но е със стълби и беше невъзможно да го направи. Просто е ужасно! Не знам защо не се говори по този проблем", с тъга споделя пред вестника Гарова.

Петя призовава всеки, който е здрав и има физическа възможност, да излезе и да упражни правото си на глас по време на изборния ден.