Димитър Бербатов: Българската природа ме зарежда с енергия

Трябва да познаваме и обичаме невероятните места и забележителности на родината

След домашния уют на коледните празници идват и новогодишните, в които мнозина се стягат за пътуване в страната или чужбина.

По време на блестящата си футболна кариера днешният ни гост Димитър Бербатов разнасяше футболната си магия по света, а милиони хора по цялата планета свързваха нашата страна с неговото име. Нападателят, който покори Висшата лига с "Манчестър Юнайтед", продължава да е любимец на естетите в играта и това едва ли някога ще се промени. В едно по-различно интервю за читателите на "България Днес" и Destinations ultimate guide for your holiday Димитър Бербатов говори за своето първо пътуване зад граница, за местата, които обича да посещава, за преклонението си пред красотата на българската природа... И разбира се, за футбол.

- Господин Бербатов, като спортист с богата кариера, а и сега имате възможността да пътувате в цял свят, но какви са спомените от първото ви пътуване зад граница?

- Трябва да се върна много назад във времето. Ако не се лъжа, първото ми излизане зад граница се случи през декември 1998 г., когато вече тренирах с първия отбор на ЦСКА и треньорът Димитър Пенев реши да ме включи в състава за приятелска среща в Гърция. Беше вълнуващо, но по различна причина - заминавах за мач с мъжкия отбор. Та може би това беше първото ми пътуване извън България - с автобус! Трябваше да тръгнем от базата на ЦСКА в Панчарево. Още ненавършил 18 години, стоях в автобуса на ЦСКА в очакване на първото си пътуване с мъжкия отбор. Типично за юношите, сигурно съм бил много притеснен и явно много ми е личало. По едно време някой ме чукна по гърба. Обърнах се и видях Стилиян Петров: "Ако имаш нужда от нещо, само ми кажи". Беше първият, забелязал притеснението, който предложи приятелска ръка. През декември 1998 г. в гръцкия град Катарини изиграх първия си мач за ЦСКА. Играхме срещу "Пиерикос". Влязох на полувремето на мястото на Мартин Петров, който вече беше направил голямо впечатление и играеше последния си мач, преди да бъде продаден на "Сервет". Скоро след това, току-що станал на 18, заминах на първия си лагер с ЦСКА зад граница - в Агия Напа в Кипър.

1999-а реално беше годината, в която започнаха разнообразните ми футболни пътувания. В рамките на една година дебютирах и играх в три национални отбора на България. Първо Стойчо Стоев ме повика в юношеския, веднага след това Стойчо Младенов ме взе в младежкия - записах първите си минути в Букурещ срещу Румъния. В Швеция изиграх първия си и последен официален мач за младежкия национален отбор до 21 години, тъй като веднага след него ме взеха в мъжкия отбор на България. Беше хубав ден в Швеция - пазеше им Исаксон, бихме 4:1, а аз му вкарах два гола, първите два.

Последва най-вълнуващият момент - Димитър Димитров ми изпрати повиквателна за мъжкия национален отбор. След години работа, стремеж и мечта да съм част от националните селекции сега всичко се случи като на магия, футболна магия - набързо преминах през юношеския и младежкия и бях повикан в мъжкия отбор. Дебютът ми беше на 17 ноември - както и за ЦСКА, първият ми мач и за мъжкия национален отбор беше свързан с пътуване до Гърция. Играхме приятелски мач в Козани. Влязох на мястото на Сашо Александров, който през онази година беше избран за футболист №1 на България.

Малко по-рано, през същата 1999 г., изиграх и първия си мач в Англия - място, което щеше впоследствие да бъде много специално за мен. С ЦСКА се изправих срещу "Нюкасъл" с един от идолите ми - Алън Шиърър. Влизайки на "Сейнт Джеймсис парк", бях въодушевен - за първи път стъпвах на такъв стадион. Завършихме 2:2, представихме се достойно под дъжда в Северна Англия.

- След две години ограничения заради пандемията от коронавирус отново се пътува свободно, сякаш в този труден период оценихме колко е важно това. Кои са вашите любими дестинации извън нашата страна?

- Навсякъде, където е топло. (Смее се.) Аз съм човек, който обича топлия климат и когато има възможност, избирам точно такива дестинации. Имам възможност също така заради работни ангажименти да посещавам много различни държави, където освен работа се запознавам и с местните обичаи и нрави. Но може да се каже, че през активната ми футболна кариера съм обиколил наистина много места по света, за което се чувствам щастлив.

- Ваши приятели, футболни легенди от цял свят, са посещавали нашата страна и заради познанството си с вас. Какво най-силно ги впечатлява в България?

- Природата ни! Това, че имаме и планини, и море! И когато са идвали тук, винаги са оставали очаровани от тези наши природни дадености. Ето например наскоро снимах разни неща с хора от Корея, те не спряха да хвалят планините ни, храната ни, отношението, направо се влюбиха в страната ни. Може би затова трябва повече да се гордеем и обичаме нещата, които имаме в България!

- Ние, българите, се гордеем с националната си кухня, какво вие препоръчвате от нея на ваши приятели от чужбина?

- Казвам им да пробват всичко и сами да преценят кое е тяхното. Аз се храня по стриктен и определен хранителен режим, който не е за всеки, затова им давам възможност да изпробват всичко от нашата кухня, тъй като имаме голям избор.

- Кои са вашите любими места за почивка в родината?

- Както казах, имаме и планини, и море, както и малки китни местенца, където човек може да си почине наистина и да презареди. Аз се възползвам на макс от тези неща и винаги намирам време и за нашето Черноморие, и за нашите зимни курорти в прекрасните ни планини. Имаме наистина чудесни места за почивка и разходки.

- Какво трябва да се подобри, за да може туризмът в България да бъде още по-добре представен на световната карта?

- Трябва постоянно да надграждаме във всяко отношение, както е и в живота. Всичко се променя с бързи темпове, затова туризмът в България трябва да следи и предлага това, което се търси и желае от туристите, като в същото време не се забравят нашите традиции и обичаи, както и грижата за нашите туристически забележителности, които наистина са впечатляващи! Имаме уникални места в планините, като Седемте рилски езера. Имаме Чудните мостове, Белоградчишките скали, невероятни пещери и водопади, страхотни малки селца с голяма история, впечатляващи манастири... На първо място самите ние трябва да познаваме и обичаме невероятните места и забележителности в България, да се грижим за тях и да ги представяме по най-добрия и най-адекватен на времето начин пред света. Защото дойде ли чужденец в България и види ли истинската магия на страната ни, остава запленен.

- Има ли място по света, което още не сте посетили и на което мечтаете да отидете?

- Ако искате вярвайте, още не съм бил на Малдивите. (Смее се.) Може би това е мястото, което бих посетил, ако някога намеря време.

- Какво от вашето изключително успешно футболно "пътуване" зад граница искате да пренесете в България, воден от амбицията да помогнете за развитието на родния футбол?

- Не е тайна за никого, че аз се боря и нося промяната в българския футбол. Видял съм много, попивал съм знания от едни от най-добрите в историята на играта, в организацията. Учил съм се, но и не спирам да го правя, защото успехът е своеобразно пътешествие, непрекъснато преоткриване на по-добри примери, непрекъснато развитие. Много неща трябва да бъдат променени във футбола ни и аз и екипът ми работим неуморно в тази посока. И промяната ще настъпи скоро! Но това е отборно "пътуване", важно за всички, които наистина обичат футбола. Думата тук е "работа". Отношение и уважение към това, което вършиш, за да го правиш с любов. И резултатите ще дойдат. Проблемите са много, а ние имаме решения и план как да бъдат премахнати и българският футбол да поеме в правилната посока, за да стигне нови върхове в развитието си.