Гого Лозанов разобличава Дядо Мраз по обувките

След бой в дискотека Въргала играе добрия старец с тъмни очила

Всяка година по същото време отбелязваме големия християнски празник Коледа. Събираме се с родата, сядаме около богата постна трапеза, говорим за миналото и бъдещето, разменяме топли думи и обмислени подаръци. И това го знае всяко хлапе. Но винаги ли е било така?

Някои от нас със сигурност не знаят, че някога всъщност нямаше Дядо Коледа, тайно изтърсващ се през комините по нощите, за да остави подаръците ни под елхата в хола. Докато други от нас много добре си спомнят така чаканото позвъняване на вратите на домовете ни от червендалестия Дядо Мраз и мълчаливата Снежанка зад него. И в двата случая Дядото все казва "Хо-хо-хоу" и се усмихва широко.

Актьорът Влади Карамфилов - Въргала добре помни първата си халтура в началото на студентството си като белобрадия старец. "Тогава тъкмо Мраз го бяха уволнили, Коледа - назначили, и аз бях Дядо... МразоКоледа.

С Иван Стаменов-Джони и Ангелина Славова играехме пиесата "Снежинката и коминочистачите" и на ден ходехме в поне 3 детски градини - смятай колко деца ми сядаха в скута. Ама не щеш ли, вечерта преди първото представление станаха три големи боя едновременно в култовото заведение "Севастопол". Абе, солиден масов бой си беше. Аз бях с бушонирано ляво око, Джонката - с дясно. Понеже бяхме добре подути като в пернишка вечеринка, решихме да играем с очила да не стреснем децата", спомня си Въргала въргала. Така започват спектакъла - със слънчеви очила. И всичко се получава вълшебно - деца, учители и родители са щастливи. "Мина време и севастополските следи поизбледняха. Решихме да играем без очила. Еми, не беше същото представление! Беше друго", сеща се Карамфилов.

Още в ранното си детство културологът Георги Лозанов бързо спира да вярва в Дядо Мраз, но не и в Дядо Коледа. Тогава Дядо Мраз идва само в публичните места, а Дядо Коледа - в къщите на семействата, спазващи християнските традиции. "На 3-4-годишна възраст родителите ми архитекти са ме завели на новогодишно тържество, на което Дядо Мраз раздавал подаръци на архитектските деца. Но аз съм заявил категорично: "Няма Дядо Мраз, това е татко!". Познал съм го по обувките", спомня си привърженикът на папийонки. Заради осанката на видния архитект му възлагат ролята на прочутия старец, накипрят го подходящо, но не сменят издайническите му обувки. "Разочарованието ми явно е било добре дошло за баба и дядо, които бяха вярващи хора. Те с готовност потвърдиха, че няма Дядо Мраз, а само Дядо Коледа. И че той не може да бъде видян, защото идва през нощта и оставя подаръците под елхата. Дядо Коледа е първият ми урок по вяра - тя може да бъде само в нещо, което не можеш да видиш с очите си", казва още бившият председател на СЕМ.

За композитора Развигор Попов и досега изглежда нелогично твърдението на управниците ни преди години, че няма Бог, затова има Дядо Мраз. "Днешните деца трудно ще проумеят защо веселият старец, който носи подаръци, веднъж се наричал Дядо Мраз, после - Дядо Коледа. Всъщност това е един и същ Дядо. Нас в началното училище ни учеха, че Коледа е религиозен празник и всъщност Господ няма!

Сега това изглежда глупаво и нелепо, но поради тази причина се преименуваха празници, местности, градове и т.н.", добавя създателят на любимата детска песен "Вълкът и седемте козлета". И казва още, че хубавото е как и двамата носят веселба, подаръци, радости и надежди както някога, така и сега. "Всъщност всички ги очакват с нетърпение и много ги обичат!", обобщава той.

А ние, без значение дали чакате Дядо Коледа или Дядо Мраз, ви желаем весели празници!