И допинг помага за "Чудото от Берн"
След половин век бе разкрито
Тимът на ФРГ успява да грабне световната титла срещу непобедимите унгарци
Футболният отбор на Аржентина начело с вездесъщия Лионел Меси спечели в неделя един от най-великите и драматични финали в историята на световните първенства. А чудото на телевизията занесе в милиарди домове по света емоциите, кипящи като истински котел на стадиона в Доха. Тепърва ще има да се говори много за вечерта на 18 декември 2022 г.
Една друга вечер - на 4 юли 1954 г., на стадион "Ванкдорф" в швейцарския град Берн е най-мистичният и до днес финал на световни футболни финали. В него, за статистиката, ФРГ побеждава Унгария с 3:2, като преди това маджарите водят с 2:0 и целия свят ги вижда шампиони, каквито по всеобщо мнение заслужават да станат. Пушкаш, Кочиш, Хидегкути са само част от имената в този първи суперотбор, който не става световен шампион.
Преди това на същия турнир в Швейцария тимът на Унгария буквално "развинтва" същите германци на треньора Сеп Хербергер в среща от груповата фаза с 8:3. Този унгарски отбор записва 32 мача без загуба в предходните три години, включително разгромни победи над Англия със 7:1 и 6:3. Бе спечелил и титлата на Олимпиадата в Хелзинки две години преди Мондиала.
В Берн фаворитите тръгват убедително с голове на Пушкаш в 6-ата и Цибор в 8-ата минути. Всички вече очакват поредния разгром, но... десет минути по-късно резултатът е равен - 2:2. Голове на Морлок и Ран възстановяват паритета, а унгарците се вдигат в атака, но вратаря Турек и гредата спасяват равенството на почивката. Турек прави осем спасявания през второто полувреме, два пъти Колмайер чисти от голлинията, Кочиш удря още една греда, а натискът е толкова силен, че голът изглежда неизбежен. Но унгарците отпадат физически след 70-ата минута, докато германците летят.
В 84-ата минута отново Ран бележи - 3:2! Пушкаш изравнява две минути по-късно, но голът е отменен заради доста спорна засада. Това е второ тежко за маджарите решение на английския рефер Уилям Линг, който при второто попадение на германците не вижда фаул на Шафер срещу вратаря Грошич. Хелмут Ран е новата звезда на световния футбол с изявите си и срещу Югославия по-рано в турнира, както и в други мачове. Нападателят е роден в Есен през 1929 г., юноша на местния "Рот-Вайс". Дебютира в първия състав вече на 22, но класата му е толкова висока, че получава място и в националния отбор.
Какво стана, чудят се зрители и журналисти, а и целият свят. През целия ден над Берн вали дъжд и теренът е изключително тежък, но това се смята за предимство на западногерманците. Капитанът им Фриц Валтер играе най-успешно именно на тежък терен, а обувките на всички футболисти в отбора са направени от "Адидас" специално за такива условия. Отделно Хербергер прави няколко неочаквани промени в състава за финала. Друг фактор бива отчетен и от това, че унгарците играят много тежък полуфинал срещу действащия шампион Уругвай, докато немците по това време си спят кротко в хотела и са по-отпочинали за последния мач.
1954 г. вече е далеч в историята, половин век оттогава, когато през 2013 г. гръмва разкритието, че западногерманските спортисти, включително и футболистите, са използвали допинг през 50-те години на ХХ век. Тогава това, разбира се, не е нередно, тъй като не е забранено. Просто немците има медикаменти за "възстановяване", докато останалите гълтат плодови сокове или бира. "Первитин" - това е едно от "чудесата от Берн", посочва докладът на учени от Хумболтовия университет. Играчите са признавали, и това е описано, че им е даван преди полуфинала и финала. Веществото е метамфетамин, който по времето на Втората световна война е наричан "пилотска сол". Влияе стимулиращо на централната нервна система, държи будни сетивата и води понякога до хиперактивност. Лидерът на изследването, поръчано между другото от Германския олимпийски комитет, Гизлер Шпицер, пише в своето заключение за доклада: "Някои от фактите и разказите на участници са просто потресаващи."
В Унгария футболистите ги очаква едва ли не саморазправа заради загубения финал. Огорчението е голямо и самите играчи до края на живота си не обичат да се връщат в спомените си за онзи ден. Легендата Ференц Пушкаш казва: "Те здраво бяха стъпили на земята, а ние се подхлъзвахме често, особено през второто полувреме. Бяха подготвени, въпреки че ние не знаехме откъде имат такава екипировка и сила".
