95-годишната педиатърка д-р Мика Цветкова-Матанова: Спасих бебе, хвърлено в печка

В сняг, дъжд, по тъмно и дори на кон обикалях децата по домовете, казва емблематичната лекарка 

"Санитарка чу детско гласче в тоалетната на старата поликлиника в Нови Искър. Доближила се до печката, която се пълнела с въглища. Отворила и се ужасила - вътре било напъхано новородено бебе. Майката го пуснала и избягала. Беше цялото одрано, но успяхме да го спасим."

С тези думи посреща в уютния си дом в кв. Курило емблематичната педиатърка д-р Мика Цветкова-Матанова. Приседнала на дивана край горящата печка, практикувалата четири десетилетия в района лекарка се отдава на спомени както за трудностите, през които преминава личният и професионалният й път, така и за огромното удовлетворение от значителния напредък в грижата за детското здраве, плод на непрестанни и денонощни усилия и всеотдайност.
"Живели сме в абсолютна бедност. Чакала съм брат ми да се върне от училище, за да обуя налъмите му и да отида и аз. В школото се ходеше с 10 стотинки - 5 за баничка и 5 за боза. Не богатството дава акъл на човек, а семейството и възпитанието", споделя педиатърката.
Всеотдайността през годините на детската лекарка е пословична. Родители, баби и дядовци знаят - без значение от метеорологичните условия или часа, тя ще дойде вкъщи на преглед.
"Нито сняг, нито дъжд, нито вятър - нищо не може да ме спре. Тръгвам пеша и отивам колкото и да е далеч болното дете. Детски консултации правихме в с. Кътина и Гниляне. Знаех рождената дата на децата, имената им и тези на родителите им, къде живеят", добавя специалистката и посочва, че дори и с кон се е придвижвала до родилка в труднодостъпно място.
Освен спасеното пеленаче от печката още два случая са останали в съзнанието на д-р Цветкова-Матанова. При единия, по време на нощно дежурство в старата поликлиника идват разтревожени хора и казват за жената, която придружават, че има бъбречна криза.
"Гледам я - тя ще ражда. Изродих я, акушерката ми помогна. Няма упойка, няма модерни работи. Прерязах пъпната кръв и всичко мина благополучно. Пък уж бъбреците били болни", смее се медикът.
Другият случай отново я заварва на нощно дежурство. "Около 3 ч. през нощта се чуват страшни ревове отпред. Виждаме жена, на която виси едната ръка. Оказа се, че на връщане от празник в дефилето кавалерите й ще слизат в кв. Гниляне, а тя си пътува за София. Искат тя да слезе с тях, но жената отказва. И когато влакът тръгнал, кавалерите я дръпват за ръката, тя пада и влакът минава през ръката й. Обработихме я и я пратихме в "Пирогов", не забравя и този инцидент дългогодишният медицински експерт.
"Хиляди пъти съм казвала - докато не се укрепи семейната клетка, поколение няма да имаме такова, каквото го искаме", допълва доайенът на педиатрията в района. На достолепните 95 години д-р Цветкова-Матанова всеки ден чете вестници и решава без проблем кръстословици. Често си взима и отделни книжки с ребуси с по-високо ниво на сложност.
Повече от 40 години д-р Цветкова-Матанова прекарва в града като педиатър както в старата сграда на поликлиниката, така и в 170-о СУ "Васил Левски" и ДГ 157 "Детска стряха", която се намира съвсем близо до дома й.
"Бях изключително взискателна. Преди децата да тръгнат на училище в първи клас, ги привиквам всички. Помолих главния лекар да повика специалист "Уши, нос, гърло", очен лекар и други експерти. Всички данни от прегледите записваме в личен картон, така че училищният лекар да знае какви имунизации е имало детето и от какво е боледувало. Така знаят в какво състояние прекрачва училищния праг в първи клас. Сега няма такова нещо, както липсва и детска консултация", споделя педиатърката, която има специален кът за книги, в който задължително присъстват както историческата литература на сина й проф. Христо Матанов, така и тази на психотерапевтична тематика на дъщеря й проф. Ваня Матанова, ръководител на Института за психично здраве.
Днес детската лекарка се радва на двама внуци и една правнучка. Спазва и строг режим.
"Сутрин се събуждам в 4,30-5 ч., но ставам в 6 ч. Закусвам с чай към 7 ч. Следва кафе в 9. В 12 ч. обядвам. Винаги има супа, второ и плод. В 16 ч. е следобедното хапване и вечеря в 18 ч. от кисело мляко с няколко филии и скилидки чесън. По-късно не се храня. Порциите са малки. Вечер си лягам към 21 ч., но чета и заспивам след 22 ч.", казва д-р Цветкова-Матанова.