Планинският експерт Христо Христов: Търсете билото, ако се загубите в планината

Сашко оцеля благодарение на естествената адаптация на организма 

КОЙ Е ТОЙ:

Христо Христов е планински експерт, покорил стотици планини и върхове. В ранните си младежки години е учил електронно инженерство. Когато отива да служи в казармата, започва да чете книги за алпинизъм. Така в него се разпалва страст, която години по-късно, през 2004 г., се превръща в кариера, основавайки клуб за приключенски туризъм заедно с близък негов планински другар.

- От колко време се занимавате с приключенски туризъм и кои са най-предпочитаните туристически дестинации в момента?

- Като официална работа с хора от 2006 г. Ако не прекарвам време в планината, не се чувствам добре, затова реших да го правя професионално. Едни от най-предпочитаните маршрути в момента са преходът до Рилските езера, които са невероятно красиви и интересни, и преходът към Мальовица до върха също.

- Кои са най-важните неща, които трябва да вземем със себе си, когато отиваме на разходка в планината?

- Първото и най-важно е да планираме маршрута си спрямо метеорологичните условия. Винаги трябва да гледаме прогнозата за времето, преди да тръгнем някъде. В момента не се е образувала стабилна снежна покривка във високите части на планината и е добре да избягваме тези участъци, в които има малко натрупан сняг. Там, където лятото е най-топло, в момента е най-подходящо за преход. Това са терени като Искърското дефиле, Земенския пролом, преходи в района на Велинград. Това са местности в по-ниските части на планината, които са по-безопасни от високите. Относно екипировката хората са доста наясно с каква екипировка трябва да отидат в планината. Да не забравяме ветроупорните и топли дрехи. Хубаво е през зимата да имаме пухени якета и не на последно място, гети за сняг. Ръкавиците и шапките бих подготвил по два чифта. Има една поговорка "Лятно време без абичка, зимно време без торбичка не се тръгва". Зимно време без храна не се потегля. Хубаво е, когато ходим на преход, да не тръгваме без сандвичи или нещо за хапване. Независимо дали е еднодневен, или за повече дни. Ако ще разчитаме на хижа, е хубаво да проверим дали от хижата могат да осигурят храна. Но все пак е добре да си носим. Сега са модерни протеиновите барчета, те биха свършили работа. Лично аз не ги ползвам, предпочитам нещо с месо или просто сандвичи. Силно препоръчвам да се вземе и термос с чай или топла напитка в него.

- Кое е първото нещо за което се сещаме, ако се изгубим в планината?

- Хубаво е да имаме добре зареден телефон и да сме наясно с контактите на планинските спасителни служби. Проблемът е, че не навсякъде има добро покритие. Ако попаднем в район, в който няма сигнал, е най-добре да се движим с помощта на GPS система, комбинирана с помощта на компас и карта. За разлика от телефона, на картата и компаса не им свършват батериите. Препоръчително е да не ходим сляпо в планината, винаги трябва да се мъчим да се ориентираме. Колкото и да ни е трудно, трябва да се научим да разполагаме с ориентацията си. Ако случайно се загубим, влизането в дере е най-лошият вариант. Ако трябва да слезем в по-нисък участък, трябва да се запътим към билото на склона. Това е по-добрият вариант. В дерето има много паднали дървета, а когато има и натрупан сняг, преминаването от там е почти невъзможно и опасно.

- Кои са най-опасните места за разходка в момента?

- Това са маршрутите, които са изложена на бързо застудяване. Това е билото на Стара планина. Ако се качваме от юг, да речем от Карлово, чувстваме, че не е толкова студено. В момента, в който излезем на билото и има североизточен вятър, ако сме се изпотили преди това и не сме се преобличали, шансът да замръзнем на място не е никак малък. За съжаление, се случва. Много е важно да внимаваме с излизането на била в това време на годината. Ако е неизбежно преминаването от там, препоръчвам да се носят резервни сухи дрехи в случай на изпотяване. Хубаво е в комплекта да разполагате с поларена дреха.

- Колко е важно да прекарваме време сред природата?

- Когато сме в природата, се зареждаме с енергия. Отделяме се от всекидневието и проблемите, които ни преследват. Отивайки в планината, сме заети да мислим откъде ще минем, кой връх ще изкачим и как, а това ни отделя от обичайните проблеми и напрежение. От една страна, е изчистване на съзнанието, от друга страна, поддържането на физическата активност е от изключително значение. В момента голяма част от работния процес на хората е престой пред монитори и компютри. Когато това е така, е хубаво да се направи график. Не е нужно да изкачват върхове всеки ден, но могат да се разхождат, да тичат в парка. Важно е да има физическа активност!

- Кой е вашият най-тежък преход?

- Преди да тръгна, си знам, че при тази кондиция, в която се намира планината в момента, е най-добре да направим определен маршрут. Преди две седмици ходихме на един преход над село Губеш и Годеч. Там такъв дъжд ни опра. Намокри ни изцяло и беше много некомфортно за придвижване. Нека си представим планината като една врата, която се отваря, за да минем. Ако виждаме, че вратата се затваря - по-добре да не се опитваме да преминем.

- Какви са вашите предположения за оцеляването на Сашко от Перник? Той беше в планината цяла седмица без дрехи, храна и вода?

- Свикнали сме прекалено много да седим вътре на топло. Когато човек излезе навън, след 4-5 дни свиква с околната среда и неизгодите, които, ако седим в топлата стая, ще бъдат проблем. Има една естествена адаптация на организма, която се наглася за тези по-тежки условия. Един млад организъм като този на Сашко се нагажда много по-лесно от този на възрастния.