Победителката в "Гласът на България" Жаклин Таракчи: Ще бъда и психолог, и певица

Обичам да влизам под обвивката на хората, но и да създавам авторска музика

КОЯ Е ТЯ

Жаклин Таракчи спечели "Гласът на България" в неделя вечер. 18-годишното момиче от София грабна сърцата на зрителите с финалното си изпълнение на "Повей, ветре" и остави бургазлията Калоян Николов втори. Занимава се с музика. Майка й е българка, баща й е арменец, има сестра. Победителят бе определен от зрителите чрез SMS гласуване по време на концерта на живо.

- Жаклин, честита победа! Безсънна ли бе нощта след финала в неделя и всички емоции на сцената?

- Благодаря! Дремнах малко, но безсънието определено играе своята роля. Опитвам се да се разболявам, но няма да се давам. Прибрах се в ранни зори след афтърпартито. Много танцувахме и се забавлявахме и не остана кой знае колко време за спане. Първият ден след големия финал е и не мога да осъзная, че няма да ходя на репетиция.

- Вашият ментор Дара сподели, че сте не само Гласът на България, но и Гласът на космоса. Как ви подейства това?

- Изключително силни думи, от които настръхвам. Искрено се надявам не само тя да ги усеща, а и цяла България. Това е страхотно признание!

- С какво спечелихте симпатията на зрителите, които решиха изхода на финала?

- Абсолютно всеки един от финалистите заслужаваше да спечели. Всеки от нас беше толкова различен и добър, представител на различен жанр музика. Такъв трябва да бъде един истински финал. Гордея се със зрителите, че бяха много разумни в изборите си по време на цялото предаване. Но с какво съм спечелила повече сърцата им не мога да кажа. Може би моята емоция е съвпаднала с тяхната.

- Двамата с Калоян останахте на финала. Един до друг изглеждахте сякаш като Красавицата и Звяра. Какво си мислехте, докато водещият Иван Тишев обявяваше името на победителя?

- Беше огромна еуфория и адреналин. Минути след като чух името си, си мислех, че не съм успяла да реагирам достатъчно емоционално, защото не можех да повярвам. Но после на записа виждам, че определено е имало голяма емоция.

- С Дара много се вълнувахте и скачахте от щастие на сцената. какво ви каза след победата?

- В първите минути повече викахме от радост, а на афтърпартито тя ме прегърна и каза - това е твоята вечер, наслади й се на макс и утре ще се видим. Нейната подкрепа много ме вдъхнови и помогна да победя. Преди финала ме извика насаме и ме надъха. Беше много истински и красив момент.

- Възможно ли е да започнете съвместна работа занапред?

- Божа работа, съдбата ще си каже своето, но определено много бих се радвала да се случи. Не е хубаво да се водят важни разговори и да се взимат сериозни решения под въздействието на емоцията. Все още не съм осъзнала какво се случва и имам време да го осъзная. Истината е, че сякаш гледам някой другиго отстрани.

- След златния бутон в "България търси талант", когато участвахте на 12 години, сега Михаела Филева отново ви подкрепи, пеейки в дует.

- Искрено съм благодарна, че ми е била истинска подкрепа през всичките тези години. Ако Дара ми е била треньор сега, то Мишето е била първият ми ментор. Изключително щастлива съм, че нещата не са просто за пред камерата. През последните 5-6 години пътищата ни са се засичали многократно и сме водили много съкровени разговори. Иска ми се като по-голяма сега, когато съм на 19, в сравнение с 12-годишното момиче тогава, да имам много повече възможности лично да й благодаря и да организираме много съвместни дейности.

- Напролет ви очаква абитуриентски бал. Как си го представяте?

- Завършвам частна езикова гимназия в София с изучаване на английски и испански език. От този тип хора съм, който предпочита да събере пари и да отиде на екскурзия със съучениците си. Но балът все пак е прекрасен повод да се съберем и почерпим и в заведение. Представям си го с много силни емоции, красиви бални рокли и костюми. Всяка от моите съученички да се чувства като принцеса, след всички преживени емоции през годините и "мъки" от тестове и изпити до 12-и клас.

- В предишния разговор, по време на кастингите на музикалното риалити, споделихте, че ако се представите добре в "Гласът на България" ще продължите висшето си образование тук, в противен случай е твърде възможно да заминете в чужбина. Нещата отиват към оставане след неделната вече?

- Да! Ще кандидатствам психология в Нов български университет и Софийския университет. Виждам се като психолог след време. Обичам да навлизам под обвивката и черупката на хората, харесват ми откровените и задушевни разговори, в които се разкриваш пред човека срещу теб. Важно е всеки един от нас да усеща и знае пред кого може да се покаже уязвим. Той не бива да се чувства зле, защото е бил искрен с някого. Нужни са такива разговори, за да има по-чисти отношения между хората.

- Могат ли психологията и музиката да вървят ръка за ръка занапред?

- Вярвам, че ще мога да творя, следвайки сърцето си. И двете неща ще бъдат основна част от живота ми. Искам да създавам много авторска музика и емоционална, която да достига до душите и сърцата.