Най-успешният ни драматург по света Христо Бойчев: Преборих депресията, пиша отново!

Да сея и да садя и Веско Маринов ме спасиха през кризата

"Боря се с депресията и още съм си в Полски Тръмбеш. Окрилен съм за творчество. Две години нямах вдъхновение, тъй като малцина бяха склонни да плащат за съвременни български пиеси. От месец насам обаче съм хванал перото и работата ми спори прекрасно." Това каза авторът на "Полковникът птица". Той допълни, че много се радва, че директор на Народния театър е станал Васил Василев, тъй като двамата били големи приятели, и се надявал в началото на другата година да му предложи своя пиеса да се играе от първата ни трупа.

Награденият от Нобеловия лауреат Харолд Пинтър драматург, популярен с пиесите оркестър "Титаник" и "Онова нещо", най-сетне е преодолял нежеланието си за работа, което изпитваше по време на пандемията, а и малко преди това.

"Единственото, което ме спаси, е да сея и да садя - движението. И така си помагах. От време на време си виждах и с Веско Маринов, който ми е съгражданин, а преди две-три години двамата правихме песенен фестивал за деца, това ме разсейваше", казва Бойчев.

Във времената на криза той смята, че единственото нещо, за което хората с охота говорят, е политиката.

"Политиците вече се превърнаха в смешници, не знаеш на кого да вярваш. А иначе ми викат жив класик. И какво, на жив класик се гледа като на умрял писател. Хубаво беше да бъдеш жив класик през комунизма. Сега е по-добре да си умрял класик, защото нямаш необходимости и не се ядосваш", казва и допълва: "За тези години минахме към капитализма по командно-административен път. Събраха едни хора, казаха им: "Здравейте, милионери, ето ви парите, от днес сте двигатели на капитализма". Нито те станаха капиталисти, нито ние станахме средна класа. Светът затъва в перманентна криза", разсъждава драматургът.

Колкото до приходите, които получава, Бойчев е категоричен, че не е умрял от глад и получава повече пари от чужбина, отколкото от страната си. "Тези, които са на заплата, са добре. Но творците на свободна практика като мен - не знам. Ние зависим единствено от качеството на своя продукт, от нищо друго.

Запитан кое е онова нещо, което не дава мира на българина днес, наследникът на Бекет, както наричат драматурга, сподели: "Това е как да забогатее, без да работи. Докато хората по света имат различен подход наистина, всеки иска да спечели, но прави нещо, у нас искат някой да им дава все нещо или да крадат", споделя Бойчев.

На въпроса зависимост ли е свободата днес, Христо Бойчев е категоричен: "Да, най-голямата. Защото трябва да се бориш постоянно за нея в икономически или друг план. Винаги има някой, който иска да ти отнеме свободата в негова полза. На някои хора обаче им харесва да не са свободни, защото това ги освобождава от отговорност. Голяма част от българите също не са наясно какво е свободата, а и не я искат".