Легендарният Добромир Жечев на 80 г.: Успях да опазя Пеле!

Още ме боли, че не играх на четвъртото световно

     Кой е той

Добромир Жечев е роден на днешния 12 ноември през 1942 г. в София. Той е считан за един от най-добрите централни защитници в историята. Шампион на България е през 1970 и 1974 г. с "Левски" и носител на купата на страната през 1968 със "Спартак" (Сф) и през 1970 и 1971 г. със "сините". Има 369 мача и 20 гола в "А" група. През 1959 г. Жечев е част от юношеския национален отбор, спечелил европейската титла. За мъжкия тим на България е изиграл 73 двубоя с 2 гола. Записва уникално постижение, като участва на рекордните 4 световни първенства. "Заслужил майстор на спорта" от 1965 г. В навечерието на своя 80-годишен юбилей Жечев дава откровено интервю, специално за читателите на вестник "България Днес".

- Г-н Жечев, честит юбилей! Връщам ви дълги години назад - в какво семейство израснахте и как решихте да станете футболист?

- Баща ми Георги Жечев Текелиев беше най-големият преводач, колкото и нескромно да звучи. Той е превел класики като "Разораната целина" и "Тихият Дон" на Михаил Шолохов. Беше анархист и заради убежденията си е лежал в концентрационен лагер. Едва го оправиха. Гледаше резервирано на това, че ще ставам футболист. Като малък постоянно играех в махалата. Бях много запален по топката. Не ми е минавало през главата, че ще се занимавам с нещо друго. След това започнах като юноша в "Спартак". Възпитанието ми го даде спортът, но преди всичко идва от вкъщи, от родителите.

- Гордеете ли сте, че сте единственият българин и един от малкото футболисти в историята изобщо, пътували на четири световни първенства?

- Разбира се! Да бъдеш на четири световни първенства като активен състезател изобщо не е малко. Това е период от цели 16 години. Дължа много на треньора Георги Пачеджиев, който за първи път ме повика в националния тим, когато бях само на 18 години. Видя в мен потенциал, наложи ме и се радвам, че оправдах неговото доверие.

- Кое е първото, което се сещате за първото си световно?

- Помня много дългия път до Чили през лятото на 1962 година. Въпреки това имаше голяма тръпка у всички нас. Аз играх единствено в третата среща, срещу Англия. Завършихме 0:0 и записахме първата точка за България на световни финали. Тогава англичаните бяха сила голяма. Ние имахме двама отлични голмайстори в лицето на Гунди и Соколов. Не мога да си спомня кой точно от тях двамата вкара първия гол за България в мача с Унгария. Знам, че има някакво объркване в официалната статистика на ФИФА. Не мога да бъда категоричен по темата.

- Четири години по-късно, на световното в Англия '66, се изправяте срещу Краля на футбола Пеле. Трудно ли ви беше да го опазите?

- Неговата игра беше много силна, дори когато е без топка. Бразилците владеят, аз съм до Пеле, изведнъж той прави един финт наляво-надясно и спринтира в противоположната страна, където получава топката. Винаги си закъснял срещу него. Това беше неговият прийом. На терена на "Гудисън Парк" в Ливърпул имах задачата да пазя Пеле персонално. Бях известен като твърд играч, но се стараех да го опазя без грубости и смятам, че се справих. Биха ни 0:2 с два гола на Пеле и Гаринча от преки свободни удари. След мача английската преса писа, че Пеле е бил оставен непокрит само веднъж - при изпълнението на фала.

- Кой си размени фланелката с Пеле?

- Никой. По онова време още нямаше такива работи.

- Третото ви световно първенство е в Мексико през 1970. Какво е да вкараш първия си гол на мондиал?

- Смея да твърдя, че тогава имахме може би най-силния състав от нашето поколение. Не е тайна, че подготовката ни беше провалена. От снега на Белмекен отидохме на жегата в Мексико. Разликата в температурите беше огромна и нямаше свежест в нас. Можехме да постигнем много повече. Треньорът Стефан Божков и шефът на футбола Недялко Донски бяха освободени след световното. Действително аз вкарах гола при равенството 1:1 с Мароко. Да се разпишеш на такъв форум е голямо постижение, беше голяма награда за моите усилия.

- Защо на вашето четвърто световно, в Германия '74, не записвате поне минута на терена?

- Май на треньора Христо Младенов му повлияха отнякъде другаде. Той беше колеблив в преценката си и така и не ме пусна да играя в нито един от трите мача. Спомням си, че загрявах край терена и очаквах да вляза на смяна. Впоследствие се смени друг играч и така и не се появих в игра. Имаше обида у мен. Тежи ми до ден днешен, че не играх на това четвърто световно първенство.

- Пазите ли нещо от тези четири мондиала?

- Имам флагчета, където сме разменяли с противниковите отбори. Иначе премиите тогава за играчите бяха символични. По 100 долара за първите две световни, после ги вдигнаха на 1000 долара за следващите две.

- Кой футболист, срещу когото сте се изправяли, е оставил най-ярък отпечатък у вас?

- Еузебио от Португалия беше много голям футболист! Много мощен, бърз, рязък демараж. Беше трудно срещу него. По моето време имахме късмет с България да играем срещу най-силните отбори в света. За нас беше предизвикателство да срещаме именно такива състави.

- Кой е отборът на сърцето ви?

- "Левски", разбира се! Преди обединението играх 10 години в "Спартак", но там нямаше публика. Когато феновете на "Левски" подемат, ти идва нов кураж. Аз бях левскар от малък, но тогава членството беше по райони. Тренираш там, където живееш. Сбъднах мечтата си да заиграя в "Левски".

- Може би е излишно да питам кой е най-великият, с който сте бил съотборник?

- Гунди беше велик и като играч, и като човек. На терена е ясно - давахме си кураж, подкрепяхме се. Извън него, като види малко дете - щипне го, погали го. Беше контактен дори и с непознати. Обичаха го всички, уважаваха го хората. Беше толерантен, вежлив. Нямаше в него някаква бруталност. Той беше феномен като футболист. Но неговото отношение към хората беше за подражание.

- Как научихте за катастрофата с Гунди и Котков на "Витиня"?

- Извикаха ни целия отбор на "Левски" и ни съобщиха това нещо. Невероятно тежко беше, никой не вярваше. Бяхме като онемели. Впоследствие трябваше да наследя от Гунди капитанската лента в "Левски". Беше ми много трудно.

- Години по-късно сте и треньор на "Левски", като именно вие налагате Наско Сираков и Борислав Михайлов в първия отбор. Какви момчета бяха те?

- И Гибона също, и Емо Велев. Бяха момчета, жадни за футбол. Не обичам да казвам, че съм ги наложил, просто им дадох възможност да покажат таланта си и да се изявят.

- Оттогава ли датира и това 40-годишно приятелство между Наско и Боби?

- Със сигурност. Но не искам да се меся в техните взаимоотношения сега. Не само БФС е виновно за състоянието на футбола ни. Боби си върши работата според мен. Бербатов също е голяма фигура в българския футбол. Има си хора, които да решават. И Наско Сираков е голяма фигура, при която няма едно и две. Оправи в "Левски" това, което трябва. Заедно с Мъри са доказан тандем. Желая им успех! "Лудогорец" взеха силни играчи, трудно могат да бъдат преборени за титлата. Според мен ще продължат да доминират, а ЦСКА-София няма шанс за първото място.

- Били сте треньор още в Гърция, Кипър, Саудитска Арабия и Алжир? Къде беше най-хубаво?

- В Гърция беше интересно, защото знаех перфектно гръцки. Научих го още в София покрай мои приятели. Когато пристигнах в "Арис" (Солун), се чудеха откъде знам езика им.

- Внуците слушат ли ви?

- Загубих съпругата си неотдавна. Имам двама внуци и една внучка - те са моята радост. Едната ми дъщеря живее при мен, другата е съвсем наблизо. Засега никой от тях няма намерения да ме наследи в спорта. В личен план се чувствам отлично, здравословно съм добре. Доволен съм от пенсията си. Не ходя да гласувам на избори, защото се въртят едни и същи работи. Въпреки че за Бойко Борисов бих гласувал с удоволствие, защото е спортен човек, който направи много неща.